— Мейсън няма случай — каза Шоу. — Той не е в опасност да го изхвърлят като всички нас. Всъщност името му дори не е в списъка на Де Лука. Аз го вкарах тук. Двамата с Мейсън работихме преди време като партньори. Спипаха го посред една операция, която аз издъних. Той приключи, свързан с един провал, за който не беше виновен. Понесе щетите. Сега яха бюро. Знам, че това го влудява. — Шоу се обърна към Мейсън. — Реших, че ти дължа една сметка, за да изчистим нещата, Мейс. Ти решаваш, ако искаш да се включиш.
— Какво е станало? — попита Импелитери.
— Няма значение — каза Шоу и се обърна към Мейсън. — Както казах, помислих си, че ти дължа това, Мейс. Изборът е твой, но би могъл да ни бъдеш полезен. Издирването на типове е част от това, което ще трябва да правим, а по тази част ти си може би най-добрият от всички, които познавам.
Мейсън кимна разбиращо, но не каза дали приема предложената му възможност.
— Много добре, значи детектив Мейсън е вода ненапита, а? — прекъсна ги Импелитери. — Чудесно. А всички ние сме едни торби с боклук. Но само за протокола, инспекторската жена беше един отвратителен задник. Освен когато се напиеше. Тогава ставаше доста забавна, за десет-петнадесет минути, преди да отцепи.
— Благодаря, че споделихте това с нас, детектив Импелитери — взе най-сетне думата Спърлинг.
— Няма проблем. Говориш или споделяш? Твой ред е.
— Какво искаш да знаеш?
Шоу ги прекъсна.
— Спърлинг е детектив специалист, работил доскоро в групата за спешни действия. Започнал е в групата за стабилизиране на квартали, после в групата за наркотици, после за кратко във федералния отдел за специални операции. Работил е в Куантико. Смятам, че стане ли дума за оръжия, той е човекът. В момента е назначен да поддържа стрелковия полигон в Бронкс.
— Звучи като в Сибир — не се сдържа Импелитери.
— И е — каза Спърлинг. — Мен лично не ме интересува кой какво е правил, за да си има неприятности с Де Лука. Искам да разбера какво се очаква да направим, за да се измъкнем с чест.
Простичкото изявление на Спърлинг измести темата на разговора настрани от него самия и отново към Шоу. Храната пристигна. Шоу кимна и започна да говори. Докато се хранеха, продължи да им разказва за „Ню Лотс“, за Сините тапи, за мюсюлманите и за дъщерята на шефа на полицията. И как мюсюлманите са отговорили на засадата на Сините тапи в Ямата.
Другите изглежда изобщо не възразяваха, че Шоу им говори с пълна уста.
19.
Когато стигна до частта за отмъщението на Рахман, Лойд Шоу се поколеба. Той допи последния пръст от ирландското в чашата си и пресуши останките от бирата. Изчакването направи публиката му неспокойна.
Орестъс Мейсън попита:
— И те какво направиха?
— Не знам всички подробности. Явно това е темата на днешните водещи заглавия. Самият аз току-що се върнах в града.
Антъни Импелитери отново се намеси:
— Онази история с автосервиза в Браунсвил. Това са били онези мюсюлмани?
— Мда.
— Боже мой! — възкликна Импелитери. — Било е адска касапница. Какво са направили ли? Натикали са ги вътре и са ги подпалили.
— Прочети докладите. Не искам да навлизам в това.
— Колко са загинали?
— Всичко девет. Седем в сервиза, плюс още двама, които са пребили до смърт отвън.
— Тези момчета не си играят — добави Импелитери.
Мейсън избърса широкото си лице.
— Боже Всемогъщи! Същата гадост като едно време. Чернокожи момчета се избиват едни други.
— Шибани животни — процеди Импелитери.
След засадата в Ямата, Арчи Рейнолдс се беше сврял в един мотел край Крос Бей Булевард, недалече от летище „Кенеди“. По-голямата част от уикенда беше прекарал в срещи със свои хора — управители и помощници, планирайки следващите си ходове и реорганизирайки дейността си в „Ню Лотс“.
До понеделник вече беше готов да напусне мотела и да се свре в нова дупка. Когато Реджи Шантавия му позвъня, той очакваше, че ще му каже, че идва да го вземе. Но вместо това, Реджи запелтечи:
— Ло… ло… лошо, Арч. Т… т… те избиха ш… ш… шест-седем души от наш’те. Подпалиха сервиза.
— Какво?
Реджис мъка изломоти подробностите, които знаеше, но Арчи не беше в състояние да ги чуе. Нещо вътре в главата му беше прещракало. Червени и черни точици бяха закръжили пред очите му. Някакво свръхнапрежение се беше надигнало от основата на черепа му и бе разцъфнало в главата му, преминавайки през цялото му същество с такава сила, че той не беше в състояние да проговори в продължение на около пет секунди. Когато се съвзе, успя да каже само: