Шоу се опита да отхвърли въпроса с едно свиване на раменете.
— Каквото е, такова.
— Какво означава това, по дяволите?
— Не знам.
— Шоу, какво толкова важно има тук, че трябва да излезем и да рискуваме да ни счупят вратовете? И да стигнем до убиване на хора заради това?
— Никой не е казал нищо за убиване на когото и да било.
— Ти смяташ ли, че тези момчета с праха няма да пуснат куршум по теб? Бандите, които са там, са истинска измет. На тези хлапаци от нищо не им пука. Повечето от тях не очакват да доживеят и до тридесет. Дори и да знаят, че си ченге, ще те застрелят още като те видят. Смяташ ли наистина, че можем да се измъкнем от тази история, без да убием някого?
— Може би. Виж, Мейс, не знам откъде идва натискът. Но проклетият му шеф на детективите няма да предприеме ход като този, да организира подобна операция, ако не му е здраво напечено под задника. Какъв натиск смяташ, че упражнява шефът на полицията, щом е замесена дъщеря му?
— Това ли е? Дъщерята на шефа?
— До голяма степен. Тук обаче са замесени и пари. Знаеш ли за какви пари става въпрос?
— За какви?
— За милиони. Обадих се на един мой приятел, който работи в Градския департамент по жилищно осигуряване.
— Това обществен проект ли е?
— Не. Частен. По дяволите, струва ми се, че скоро всичко там ще бъде обслужвано от частни компании. Но повечето наеми са субсидирани. Това е една потенциална машина за правене на пари. Мястото е било построено с пари на Департамента по жилищно строителство и благоустройство. Първоначалната фирма не е успяла да го поддържа. Наемите паднали. Мястото започнало да се превръща в говнярник. Департаментът се оттеглил. Те понесли по-голямата част от загубите. Моят приятел предполага, че банката просто е отстъпила мястото. Дългове няма, опростени са. Ако компанията, която го е поела — недвижими имоти „Арбър“ — успее да го прочисти и да го напълни с хора, които получават субсидии от градските власти, наемите са осигурени. Тук чистата печалба ще е с петдесет процента повече от обикновено, без зад това да стои голяма ипотека, Мейс, те ще започнат да правят милиони. В случай, че не става въпрос за пари, кой знае какъв натиск би могъл да бъде упражняван. Де Лука също така ми поднесе доста прилична версия на речта за „тънката черта“. Не знам, може би наистина си вярва. Каквато и да е причината, той държи да се справим.
Мейсън отпи от коняка си и кимна.
— Е, и какво мислиш за този свой екип?
— Да беше видял другите в онзи списък. Знам, че цялата тази работа е шибана. Импелитери в един дърдорко. Но може да се окаже точно това, от което имаме нужда. Спърлинг си разбира от работата, но не знам как се оправя на терена. Уонг…
— Това момче има вид, сякаш е от някакъв друг свят — прекъсна го Мейсън.
— Да, но точно от такъв тип имаме нужда. Някой, който да се оправя с всичките там компютърни бази данни, освен това да осигурява всички боклуци, от които ще имаме нужда. Знаеш много добре, че отделът изисква бумаги. Винаги е било така.
— Предполагам.
— Каза ли на Мюриъл за това?
— Не, добрата ми женица не иска и да чува за подобни гадости. Ще започне да ме ръчка да напусна и да тръгна да търся онази къща в Южна Каролина, която иска от години.
— Е, и защо не го направиш?
Вместо да му отговори, Мейсън попита:
— Наистина ли планът ти е такъв, какъвто им каза?
— Поне засега.
— Ако намерим тези момчета с праха, колко време смяташ, че ще можем да ги задържим далече от улицата, дори ако има стари неизпълнени заповеди за задържането им?
— Ей, те са едни чернокожи младежи. А да се поставят под ключ такива като тях в този град не е кой знае какъв проблем. Сигурен съм, че повечето имат криминални досиета. Сигурно са регистрирани престъпници, осъдени условно. Спипваме ги с дрога или за нарушаване на гаранция, или за нарушаване на каквито и да е там условия, и дълго време ще бъдат на топло.
— Значи, казваш, че ще ги оправим?
— Нищо не казвам, Мейс. Може би трябва просто да ги отвлечем и да ги заключим в скапания ти гараж. Не знам. Трябва да го осъществим стъпка по стъпка. Напъхах си тъпия задник на ринга и Де Лука върти шибаната манивела, имам си работа с една тайфа опасни шибалници, и ще ми се наложи да изляза срещу няколко зли педерастчета от Браунсвил, които са готови да ме гръмнат в лицето, без да им мигне окото. Да не говорим какво са в състояние да направят пък ония мюсюлмани. Те убиха девет души за една заран. Двама от които са пребили до смърт, и то собственоръчно. Смяташ ли, че имам голямо желание да се напъхвам в окото на урагана? Какво, по дяволите, искаш от мен? Ако решиш да излезеш от играта, излизай. Казах ти, че ти дължа едно питие, това е всичко.