Време беше. Знаеше с какво ще започне. С дъщерята на полицейския шеф — Джъстин Бъртън.
Шоу имаше уговорена среща с нея в девет часа в нейния Общински център. Тъй като колите на отдела щяха да бъдат изпратени до Седемдесет и трети участък, а Шоу нямаше никакво намерение да ходи със собствената си кола до Браунсвил, той взе метрото. Реши, че освен всичко друго, това щеше да му предостави възможност да поогледа квартала.
Според картите на района и схемите на метрото, които беше прегледал, метростанцията „Ню Лотс“ беше най-близката до социалния център на Джъстин. На около четири карета разстояние. Така че Шоу взе влак А в горната част на града до Четиринадесета улица — разпределителен център на много нива, където правеха връзка няколко линии и свършваше бруклинската линия Л. Той слезе по сумрачните бетонни стъпала до долната платформа и влезе в спрелия влак Д.
След няколко минути чакане, влакът дръпна напред и потегли, плъзгайки се през Манхатън, ръмжейки през тунела под Ийст Ривър, след което най-после излезе на открито сред огрения от ранното утро Бруклин.
Влакът пътуваше срещу сутрешния поток от пътници за Манхатън, така че вагонът на Шоу не беше много пълен, но с всяка следваща спирка в Бруклин белокожите пътници, жители на Манхатън оредяваха за сметка на чернокожите обитатели на Бруклин.
До тази сутрин април в Ню Йорк приличаше повече на март, като че ли градът все още не можеше да се изтръгне от прегръдката на зимата, сковала го в сняг и лед. Тази сутрин обаче първите повеи на пролетта започваха да се долавят из въздуха.
Докато влак Л продължаваше да скрибуца по откритите участъци на коловоза, Шоу внезапно забеляза мъгла в северна посока. Мъгла?! За миг си помисли, че се намира близо до вода. Не може да бъде, каза си той. Веднага си представи картата на метрото. В момента пътуваше през самия център на предградието. Какво, по дяволите, правеше тази мъгла тук, запита се той. Безпокойството му изведнъж се засили и той се почувства леко объркан.
Докато влакът взимаше един завой, той се взря в мъглата и най-сетне разбра какво я беше предизвикало. Минаваха покрай голям участък гола земя, покрита с остатъци сняг и лед, натрупани след зимните виелици. Топлият въздух, лъхащ над студеното поле, бе предизвикал природното явление.
Но какъв беше този участък гола земя посред Бруклин? Шоу знаеше, че не е близо до Проспект Парк. Когато мъглата малко се разсея, пред очите му изникна сцена като от някой филм за Дракула. Голата земя представляваше гробище. Всъщност, не само едно гробище, а гмеж от прилепени едно до друго гробища: „Евъргрийнс“, „Тринити“, „Маунт Джуда“, „Сейлем Фийлд“ и още, и още. Като че ли тук имаше милиони гробове, каменни плочи, гробници мавзолеи. Крипти от стари времена. Шоу започна да си представя купищата мъртви кости, гниещи в земята под студения покров на киселата мъгла. Смъртта беше последното нещо, за което Шоу искаше да му се напомня тази сутрин. Знаеше, че в „Ню Лотс“ се избиват чернокожи мъже. Стрелят се едни други, пребиват се до смърт, палят се. Но нямаше да позволи картините на смърт да изпълнят съзнанието му. До този момент всичко това просто му беше разказано или го беше прочел в докладите на Де Лука. По някакъв начин огромното пространство с гробове му подейства като катализатор, дърпайки спусъка на страха вътре в него. Запита се дали това беше страх от смъртта или от това, че ще трябва да убива. Или и от двете.
Ако гробищата изглеждаха последния пристан за мъртвите, то Браунсвил изглеждаше последната спирка за живите. Докато влакът на Шоу скрибуцаше, навлизайки в Браунсвил, гледката от издигнатия над земята коловоз разкриваше един квартал, в който нямаше и помен от нещо ново, живо или тръпнещо. Никакви нови коли, никакви нови сгради, никакви нови улици. Дори цветовете на знаците и семафорите изглеждаха потъмнели от времето. А това, което беше старо, бе и мъртво. Занемарени здания, оставени да се сринат или бавно да рухват. Други просто бяха опожарени и превърнати в руини. Тук-там се мяркаха оскъдни островчета живот — бакалия, автотенекеджийница, порутен склад за мебели — все признаци на мизерен квартален бизнес. А всичко между тях беше старо, грозно, мъртво — пустош.