Шоу предени, че жената едва ли беше на повече от двадесет години.
Той изгледа младата жена, която се запъти в негова посока. Вероятно към комплекса „Ню Лотс“, тъй като наоколо не се виждаше никакво подходящо за обитаване място.
Шоу пресече улицата диагонално и го видя, издигащ се в средата на Браунсвил като тумбесто тухлено укрепление. Нищо чудно, че Сините тапи го бяха завзели. Петте сгради, съставящи „Ню Лотс“, бяха единствените по-значителни постройки околовръст и очевидно представляваха главната забележителност на квартала. Ако искаш да продаваш нещо на някого, то това беше най-подходящото място за целта. И щом една наркобанда се бе установила в този комплекс, никой нямаше да може да ги разкара оттук без бой.
Когато Шоу се приближи до комплекса, забеляза две сини полицейски бариери, поставени пред порталния вход към комплекса и една патрулна кола, паркирана отпред. В синьо-бялата кола седяха две ченгета. Единият пиеше кафе, а другият беше свел глава, борейки се с кръстословицата в „Ню Йорк Поуст“.
Жената с трите деца пристъпи към новата желязна портална врата. По-голямото момиченце се затича напред към вътрешния двор, ограничен от петте обкръжаващи го здания. Очите на Шоу го проследиха, докато детето се присъедини към групата момиченца на същата възраст. Забеляза още дузини деца, от едва проходили до тийнейджъри, в откритото пространство между жилищните сгради. Успя да различи само една група от три майки, насядали на пейката. За миг „Ню Лотс“ му заприлича почти на училище. Дворът беше като игрална площадка.
Шоу зави надясно и се запъти към общинския център. Не забеляза повече ченгета на улицата. Никакво присъствие на полиция, освен пред входа. Но когато се изравни с източната сграда на комплекса, Шоу забеляза двама чернокожи мъже, крачещи срещу него. Бяха обути в черни панталони и тежки кубинки. Единият беше облечен в армейско полево яке, другият в дълго черно кожено манто. Двамата носеха плетени шапчици и бяха брадати. Единият от тях държеше радиостанция. Мюсюлмани охранители. Шоу веднага се почувства в безопасност, защото обхождаха улицата, а не седяха в патрулна кола.
Когато закрачи към северната страна на комплекса и зави по Рокауей, Шоу вече не се чувстваше толкова глупаво заради решението си да тръгне сам пешком из улиците на Браунсвил. За десет минути беше научил доста.
Когато пред очите му се появи Общинският център за социални грижи, Шоу тутакси разбра приоритетите на полицейския отдел по отношение на „Ню Лотс“. На четиристотинте обитатели на комплекса се полагаха две ченгета, „дремещи“ в патрулна кола. Джъстин Бъртън обаче разполагаше с петима униформени полицаи, застанали на пост пред входа на нейния център. Плюс две патрулни коли, паркирани в другия край на карето, с още полицаи в тях. Както и една немаркирана кола пред входа на центъра с трима детективи от Следствието — хора от личната охрана на полицейския шеф. Сини бариери бяха наслагани по цялата дължина на четирите полуготови едноетажни постройки, съставящи центъра.
Шоу показа значката си на ченгето, застанало пред входната врата на центъра. То я огледа по-грижливо, отколкото Шоу очакваше, след което отстъпи встрани. Друг полицай, който стоеше вътре, отвори втората врата, след като той показа значката си и на него.
Сетне се зае да преформулира в главата си целта на срещата, за която беше помолил. Беше дошъл, за да убеди дъщерята на полицейския шеф да се махне от този квартал, докато не се сложи край на неприятностите. Човече, каза си той, в момента това е може би най-безопасното място в целия град.
Вътре в центъра цареше тишина. Шоу погледна часовника си. Девет без три минути. Никой не се мярна наоколо за да го упъти, затова той тръгна по същия коридор, по който Рахман Абдул Х беше преследвал Арчи Рейнолдс, надзъртайки в офисите, покрай които минаваше. В два от тях видя спящи хора, отпуснати по пластмасовите столове. Все жени и деца. Зачуди се защо просто не бяха легнали да спят на пода, и отговорът дойде от само себе си. Не искаха да споделят пода с някой, който би пожелал да го стори.
Шоу стигна до голямата приемна. От нея тъкмо излизаше майка с три деца. Младата жена беше облечена в размъкнати джинси и светлосиня фланелка, но широките дрехи не можеха да скрият колко изпосталяла беше всъщност. Косата й имаше нужда от сресване. Кожата й изглеждаше бледа и пепелява. Децата й, слава богу, имаха здрав вид. Трябва да бяха на около три, четири и шест години. Все момчета, облечени в джинси и фланелки, сънени и малко унесени. Нормалният им вид като че ли още повече подчертаваше лошото състояние на майката. Според Шоу, тя спокойно можеше да си сложи табелка на гърдите, на която да пише: „Загубих всичко заради праха“. Изглеждаше притеснена от това, че Шоу се беше появил тук, за да стане свидетел на падението й. Той се опита да се държи така, все едно че беше напълно нормално за една млада жена с три деца да започва своя ден, събуждайки се върху пластмасов стол в приют за бездомници.