— Няма проблеми.
— Сега успяхте да ме разтревожите.
— Какво искате да кажете?
— Накарахте ме да повярвам, че знаете за какво говорите.
Шоу сви рамене.
— Не знам всичко. Но е очевидно, че този тип и членовете на бандата не се колебаят да убиват хора. И той изглежда достатъчно умен, за да може да планира атака, при която е убил трима и е ранил двама, подложил е на терор хората, които живеят тук, и почти е успял да се погрижи и за вас. Никак не е лошо за пет минути работа. Това не ви е някакъв обикновен главорез, пласьор на наркотици. Не е човек, на чиято мушка бих искал да бъда.
— И вие сте сигурен, че той ме държи на мушка?
— Да, сигурен съм. Но дори и да не бях, щеше да е по-добре, ако го погледнехте по този начин, докато тази банда не бъде разкарана оттук.
— Но защо точно мен? „Ню Лотс“ щеше да бъде прочистен и благоустроен с или без моята намеса. Недвижими имоти „Арбър“ притежава тази собственост, преди аз да предприема някакви стъпки.
— Вие знаете това. Но кой е наясно какво си мисли тази наркобанда. И нека да си го кажем честно, компанията с недвижимото имущество е разбрала, че прочистването на мястото ще стане по-скоро и по-сигурно, ако дъщерята на полицейския шеф работи в техния имот. Арчи Рейнолдс също го знае. Освен ако, разбира се, не сме дооценили алтруизма на недвижими имоти „Арбър“ и тяхното чувство за благотворителност, в случай че са готови да отстъпят над двадесет апартамента и приземния етаж на всеки, който изяви желание.
Джъстин се размърда неспокойно. Изглежда болката отново я мъчеше.
— Не смятам, че не дооценявате каквото и да било, детектив.
— Но все пак не отстъпвате, нали?
— Вие имате ли представа какво мога да направя с това място? Мога да осигуря подслон, здравни грижи, професионално обучение, консултантски кабинет за отказване на наркотици, психиатрични услуги. Да измъкна някои от тези жени от тяхната пристрастеност. Да им дам шанс да престанат да продават телата си, да се самоубиват, да провалят бъдещето на децата си. Мога дори да осигуря малко място за клиника.
— Поне да спасите някои, като не можете да спасите всички.
— Точно така. Вчера ни се обади една жена, която каза, че дъщеря й е изчезнала. Двадесет и четири годишна. Но тази жена се тревожеше не толкова за дъщеря си. Тревогата й беше заради четирите деца на дъщеря й. Даде ни адреса й, на улицата точно срещу „Ню Лотс“. Влязохме в апартамента. Две от децата се оказаха заключени в спалнята близо три денонощия, на шест и на четири години. Четиригодишното беше толкова недохранено и дехидратирано, че лекарите се опасяват, че е получило трайни увреждания. И двете деца бяха мръсни и видимо малтретирани. Ръцете на момченцето и пръстите му бяха окървавени, може би докато се е опитвало да отвори вратата на спалнята с удари и драскане. В една кошарка лежеше осеммесечно бебе, голо, затънало в собствените си изпражнения, треперещо. Беше с двойна пневмония, оставено просто така, незавито. Нямам представа дали това бебе ще оживее. Все още не са намерили най-голямото момче. То е осемгодишно. Може би го е взела със себе си на своя наркогуляй.
— Защо?
— За да го използва като разменно средство. Да го даде на наркодилърите наоколо, за да го използват за куриер. Или може би за някаква друга отвратителна цел, каквато би могла да им хрумне. Знаете ли къде се оказа майка му?
— Някъде, където е пушила три дена непрекъснато.
— Някъде ли? Беше точно срещу своя апартамент в „Ню Лотс“, няма и на шестдесет метра от дечицата. Разбира ли някой изобщо колко безумно е всичко това, или аз съм единствената? На вас поне хрумна ли ви колко лесно може да се премахне тази неописуема мизерия тук? — Джъстин махна с ръка. — На мен не ми се налага да излизам извън този комплекс. Разполагам с необходимите ресурси. Мога да направя нещо по въпроса. Хората, които имат нужда от мен, се намират точно тук. Единственото, което ми трябва, е пространството.
— И вие смятате да го получите.
— Адски сте прав. Или мислите, че в „Ню Лотс“ има място за тази проклета наркобанда, но не и за мен?
— Не.
— Не, господине, тяхното място не е тук.
— И вие искате това пространство.
— Искам го.
— Не, няма да се предам, за нищо на света?
— Не, няма да се предам.
— Тогава имам само още един въпрос.
— Какъв?
— Колко души смятате, че ще трябва да загинат, преди да го получите?