Шоу отново се оказа застанал на прага на нечий кабинет, но за разлика от Джъстин, Рахман Абдул Х не говореше по телефона. Беше коленичил, обърнат с лице на изток, молитвеното му килимче беше опънато под него, с протегнати напред ръце и вдигнати нагоре длани. Молеше се.
Изненада се от собствената си реакция. Молитвата на Рахман го разгневи. Заприлича му на театрална преструвка — лицемерна ломотеща театрална преструвка. Той се загледа в Рахман и си помисли, че този господин тук е шефът на типовете, които са подпалили живи хора и са пребили други до смърт, като са ги захвърлили на открито за назидание на всички. Изглеждаше като проява на абсолютна наглост същият този човек сега да се моли така усърдно.
Рахман изглежда усети присъствието на Шоу зад себе си, както и неговата враждебност, и набързо привърши молитвата си. Шоу изчака, докато мюсюлманинът навие килимчето си. Когато Рахман се извърна, за да дари Шоу със злобен поглед, той се постара да не се впуска в извинения, че е прекъснал благочестивото му занимание.
— Свършихте ли?
— Да. Вие кой сте? Пак ли полиция?
— Казвам се Лойд Шоу. НЙПУ. А вие сте?
— Рахман Абдул Х.
За секунда на Шоу му се дощя да го попита за истинското му име, но се сдържа. Отново се вгледа в Рахман и си помисли за онзи автосервиз и седемте купчини човешка пепел и почернели кости.
— Тогава как предпочитате, господин Рахман, господин Абдул или господин Х?
Рахман се вгледа в Шоу, очаквайки да се появи усмивка на самодоволство или какъвто и да е друг знак на неприкрито неуважение.
Шоу запази безизразно изражение, въпреки че изобщо не му пукаше дали Рахман ще си помисли, че го презира. Всъщност, част от Шоу желаеше мюсюлманинът да се почувства засегнат и да се опита да направи нещо. Част от него искаше да се приближи до този едър чернокож, застанал пред него, който се опитваше да го прикове с поглед. Помисли си дали да не го провокира като замахне, или го заплаши, и после да го фрасне с юмрук в гърлото, да опре пистолета си в главата му, да му щракне белезници и да го арестува. Просто да го извади от уравнението още сега. Да разкара поне един от убийците.
Рахман обаче се оказа твърде сдържан и обигран, за да захапе стръвта. Той протегна ръце напред, стиснал лявата си китка с дясната длан, и заговори равнодушно:
— Рахман си е добре.
— Вие ли ръководите охраната тук?
— Да.
— Тогава бих искал да ви задам няколко въпроса. Нещо против?
— Защо надойде толкова много полиция?
— Знаете ли, господин Рахман, обикновено нямам нищо против, когато задавам на някого въпрос и ми отговарят с въпрос. Така се поддържа разговорът. Но да ви кажа истината — не желая точно вие да ми задавате каквито и да било въпроси. Искам само да знам дали ще отговаряте на моите.
— Разбирам.
— Не знам доколко ме разбирате. Дано да разбирате защо полицията е тук. Има твърде много застреляни, обгорели или пребити до смърт хора, нали така?
Челюстта на Рахман се скова, но той успя да запази спокойствие.
— Вече имаше достатъчно много, преди вие да се появите наоколо.
— Може би, но когато жертвите станат двама, трима, деветима наведнъж — това обикновено изисква полицейско присъствие. Имате ли някакви възражения, че тук се е появила полиция?
— Не, стига да сте справедливи и да спазвате закона. Но не желаем полицията да се нахвърля срещу нас само защото се опитваме да се защитим и да прочистим това място от престъпниците.
— Разбирам. И какво точно имате предвид под „прочистване“?
— Имам предвид… да направим това, което никой друг няма да свърши. Никой друг не искаше да има нещо общо с това място, преди да се появим ние. Никаква полиция не беше идвала, дори когато са я викали.
— Значи сега се предполага, че трябва да спорим дали това ви дава правото или не да поемете прилагането на закона в свои ръце.
— Защо да спорим?
— Точно така. Защо да спорим? Имате ли нещо против това, че сега полицията е тук?
— Не. Аз искам да са тук. Ако всички вие бяхте тук всеки ден досега, нямаше да има трупове.
— Мда, грешката е наша. Признавам го. Ние сме ви натикали в тази ситуация. Трябвало е да поставим по един полицай във всеки блок, по двадесет и четири часа в денонощието. Трябвало е да се сетим за това преди много време. Но и така да е, господин Рахман, това все още не ви дава правото да извършите повечето от нещата, които вече извършихте.