— Ние съблюдаваме реда и справедливостта във всяко отношение, господин Шоу.
— Уточнете се.
— Какво имате предвид?
— Справедливост, ред… Това предполага, че вие смятате, че легитимната власт е несправедлива. Дявол да го вземе, позволете да ви запитам следното: коя власт ви дава правото да пребивате хора до смърт, да ги застрелвате, да ги изгаряте живи? Искам да кажа, не мисля, че вие лично сте го направил, но що за власт би била могла да оправдае подобни действия?
— Грешно е да се отнема чужд живот без основание. Грешно е да поемаш закона в собствените си ръце. Но най-грешно е да бъдеш потискан и да не правиш нищо. Да е заплашен животът ти, твоите хора да бъдат убивани и след това сам да поднесеш главата си на враговете. Това е най-големият грях. Светът е виждал прекалено често какво става с една общност от хора, когато се примирят с положението. Резултатът е геноцид и точно това се случва тук с моите хора.
— Следователно, решението е да се избиват още повече от вашите хора?
— Само онези, които ни потискат. Независимо от цвета на кожата.
Шоу кимна, доловил заплахата.
— Независимо от цвета?
— Точно така.
— Бели или черни?
— Бели и черни — повтори Рахман.
— Необходимост, несъмнено — каза Шоу.
Рахман реши да не отговаря.
— Тази дивотия ми е добре известна, господин Рахман. Целта оправдава средствата. По-малката от двете злини.
Охранителят остана безмълвен. Вероятно по-скоро за да прецени Шоу, отколкото въпроса му. Но след миг-два отговори просто:
— Да.
— Много добре — кимна Шоу. — Това мога да го схвана. — Той пристъпи към Рахман, като се наведе напред, за да подчертае гледната си точка, с което го предизвика. — А сега, вие гледайте да схванете следното: доколкото се отнася до мен, вие и вашите хора присъствате в списъка на опасните престъпници. Вие сте убийци. Все още не съм поглеждал полицейското ви досие или досиетата на хората, които използвате, но още сега мога да се обзаложа, че големите пари, срещу които ви е наела тази компания, която държи имота, не са за законна охранителна операция. Мога да се обзаложа и че по-голямата част от досегашния ви съзнателен живот е преминала по затворите. Така че пет пари не давам за това колко се молите тук, за мен вие и вашите хора сте убийци.
Шоу замълча, за да даде възможност на Рахман да реагира. Мюсюлманинът остана безмълвен.
Шоу отстъпи назад и протегна ръце, с вдигнати длани.
— Но сега-засега, тук вие всъщност наистина се оказвате по-малката от двете злини. Стане ли дума за лошите, колкото и да е удивително, вие се оказвате втори в класацията. Така че, ето какво предлагам. Аз ще се погрижа за голямото зло. Аз и хората ми ще тръгнем по петите на Арчи Рейнолдс и хората му и ще ги елиминираме от живота ви и от живота на този квартал. Какво е направено преди от полицията тук или не е направено, какво не са направили детективите от местния участък или е трябвало да направят, но не са, изобщо не ме интересува. Аз лично ще изпълня задълженията на представителите на органите на реда. И не искам да ми се пречкате. Има ли някакъв проблем?
— Защо трябва да има?
— Вие обичате да отговаряте на въпроси с въпроси. Много добре. Това беше почти отговор. Целта ми е да спра хората тук да се избиват едни други. Имате ли нещо против?
— Не.
— Хубаво. Значи, докато се занимавам с това, не искам да се притеснявам, че се налага да елиминирам и вас. Така че ви моля да държите патлаците в джобовете си. Да стоите кротко. Да кажете на хората си да стоят кротко. Иначе на мен ще ми бъде много по-трудно. И може да не успея. А ако не успея, това няма да помогне и на вас. Не ви моля за помощта ви. Моля ви да престанете да се биете със Сините тапи и да оставите на нас да се погрижим за тях.
— Защо трябва да ви вярвам, че ще го направите?
— Защото аз ви казвам. Но очевидно това не ви е достатъчно. Затова ви съветвам просто да се съгласите да изчакате няколко дни и да видите какво ще стане. Не смятам да се занимавам прекалено дълго с този проблем.
Рахман кимна.
— Значи се споразумяхме?
— Засега.
— Ще зачетете ли споразумението?
— Да го зачета? Нямам никакво основание да вярвам, че сте човек, заслужаващ такава чест.
— Защо?
— Защото сте от полицията.
— Аха, разбирам. Добре, в такъв случай ми кажете ясно още сега какво смятате да правите? Ще задържите ли за известно време тази ваша непримирима война, за да видите какво ще направя аз? Или просто ще продължите да убивате хора?