Шоу стана и прибави снимката и листа на Санчес към останалите.
— Добра работа. Кармен Санчес.
— Не знаят много неща от биографията му, освен че е претрепал около дванадесет души — продължи да обяснява Импелитери. — Източникът ми каза, че когато някой сгафи, снабдителите му го посочват, за да се погрижи за него. Бих казал, че моментът сега е точно такъв.
— Къде живее? — попита Мейсън.
— В Бронкс. Така смятат. Когато не е извън града.
— Тогава какво? — попита Мейсън. — Крие се по островите?
— Точно. В Доминиканската република.
— Някакви заповеди за арестуването му? — попита Шоу.
— И то какви! Федерални и щатски. И двете за убийство.
— Добре. Ако той е палачът, бих допуснал, че ще го привикат за това. И бих допуснал също така, че няма просто така да се изнижат и да оставят тези мюсюлмани, след като са им подпалили мястото с хората от бандата вътре. Ще ударят в отговор. Искам да ги разкарам, преди да им се отдаде тази възможност.
Шоу се върна при бюрото си срещу Мейсън и седна, отвори бележник и започна да си записва нещо.
— Окей, една секунда да се организираме малко. Нека да ви задам няколко въпроса, момчета. Първи въпрос. Уолтър, намерил ли си заповеди за арестуването на някой от тези типове?
Уонг престана да намества кабелите и отвори някаква папка. Докладва документите си по случая, преглеждайки страница по страница. Шоу забеляза, че Уонг беше напълно погълнат от заниманието си. Говореше по-скоро на себе си, отколкото на останалите, докато поглеждаше различните разпечатки, които беше събрал.
— Нищо за Арчи Рейнолдс все още. Успях да прегледам само две бази данни в мрежата на Федералната прокуратура. Само щатската и градската, дори не всички съдилища. Все още предстои да прегледам заповедите на окръжния прокурор, МПС, външни агенции, искам да кажа, нали ме разбирате, имах само два часа, а през повечето време не разполагах и със свободен терминал. Дори не успях да се свържа с извънщатската мрежа. Но имам един свестен човек, с когото се познаваме, така че посъбрахме с него нещичко…
— Знам, знам, едва сега започваш, но какво намери все пак? Каквото и да е?
— Окей, имам нещо за тоя тип, Шантавия… Реджинал Уилсън, и за дебелия, Елард Уоткинс. Все още нищо за Мелвин Браун, макар че тъкмо бях започнал с него. Разбира се, нищо за този Санчес, но вече имате материал за него, което е добре, щот’ в този шибан град има поне един милион Санчевци.
— Какво? Сякаш тук няма един милион Браунови? — сряза го Импелитери.
— Да, много време отнема.
— За какво са обвиненията, Уолтър?
— А, чакай да погледна. Реджинал Уилсън има едно за притежаване и продажба на забранени вещества…
Импелитери възкликна:
— Бинго, седем срещу петнадесет.
— Друго какво?
— Няколко условни присъди за дреболии.
— Нещо за другите типове.
— Имам нещо за Елард Уоткинс. Изнасилване.
Импелитери подсвирна.
— Изнасилване? Дебел, сто и шестдесет кила шибалник излиза и изнасилва някой?
Мейсън промърмори:
— Предполагам, че ако ти тежеше толкова, това щеше да бъде единственият начин да го направиш.
— Но как изобщо е могъл да изнасили някого? Сигурно не може да си намери пишката между сланините.
— Окей, Импелитери, дай да прескочим тези подробности, ако не възразяваш. Изнасилване ще свърши работа, благодаря, Уолтър. Това ли е?
— Засега.
— Окей, някакви предпочитания кой кого иска? — попита Шоу.
— Аз му хванах нишката, така че предлагам двамата със Спърлинг да потърсим Санчес — каза Импелитери.
— Окей, но изглежда, че той едва ли е на наша територия в момента. Избери си някой от другите двама: Реджи Шантавия или Уоткинс.
— Аз ще поема Шантавия. Да взема да гръмна някой сто и шестдесет килограмов смукач и да гледам как му се влачи хернията. Как ли пък не!
— Правилно — каза Спърлинг.
— Ей! — възкликна Импелитери. — Човекът на едната дума проговори! И когато проговори, казва самата истина.
Спърлинг не отвърна на комплимента.
— Окей, Мейс — кимна Шоу. — Ние с теб ще се погрижим за тежката категория.
— Няма проблем. Не го виждам да бяга много бързо.