Шоу се беше облегнал небрежно срещу бара, извърнал лице встрани от Блум. Сега се обърна към мъжа с твърд глас:
— Няма да е зле тогава да обсъдим защо вашите хора смятат, че ще се измъкнат просто така, след като са една сган от настървени главорези, готови да избиват хора, които вие просто не желаете да се мотаят из имота ви.
Блум престана да свива рамене. Дори при трите мартинита в издутия му корем внезапната промяна в поведението на Шоу изглежда го изнерви.
— Какво?
Шоу едва-едва се сдържа да не зашлеви евреина.
— Чухте ме. Защо смятате, че можете да наемете хора да извършат убийство и след това да се измъкнете?
— Вие какво? Луд ли сте?
— Не съм луд.
— Говорите като луд. Нима очаквате да приема въпроса ви на сериозно?
— Адски сте прав, очаквам да възприемете въпроса ми напълно сериозно. Говоря за хората, които загиват тук. Говоря ви адски сериозно!
Вместо да вдига рамене, Блум взе да ломоти:
— Това не е, това не е сериозен въпрос, един такъв въпрос. Какво искате да кажете с това „да извършат убийство“? Ако някой стреля с пистолет срещу вас и вие стреляте в отговор, това не е убийство, това е самозащита.
— О, да, самозащита! Знаех си аз, че бързо ще стигнем до това. Искате да ми кажете, че убийствата, които тези мюсюлмани са извършили са акт на самозащита.
— Кой е казал, че моите хора…
— Млъкнете! Не съм свършил. Искам да знам за каква самозащита става дума, когато замъкнеш хора в уличката и ги пребиеш до смърт? Самозащита ли е, когато заключиш човешки същества в един автосервиз и ги изгориш живи?
— Не знам за какво говорите.
— Смътно напомня за хвърлянето на хора в пещта, не мислите ли? Как се връзва това с понятието самозащита?
— Този разговор приключи.
— Не, не е приключил. И не се крийте зад лицемерния си гняв на тема „Холокоста“. Сега ще се обърнеш към това, което си оставил след себе си, и ще ми дадеш шибания си отговор, дебелак такъв, иначе няма да излезеш жив от този бар.
Блум изостави всички преструвки на невинност и обида. Очите му се присвиха и той изгледа Шоу продължително.
— Кой сте вие?
— Казах името си, детектив Лойд Шоу.
— Нямате право да ми говорите така. Не можете да ме заплашвате.
— Защо да не мога, мамка му? Вие подпомагате убийци и сте съучастник в убийства.
— Какво искате?
Не му отне много време, помисли си Шоу.
Усмихна се насила и се отпусна небрежно на стола.
— Благодаря, че ме попитахте, господин Блум. Всъщност, не искам никак много. Продължете, допийте си питието.
Блум избута чашата с мартини настрана и зачака.
Шоу кимна, сякаш най-после се бяха разбрали.
— Извинявам се за последната реплика. Прекалих малко. Да започнем сега отначало. По отношение на самозащитата. Според доклада, с който се запознах, всичко това е започнало, когато вие сте изпратил мюсюлманите в „Ню Лотс“ да погърмят в един от апартаментите на тази наркобанда. Как би трябвало да възприемем това? Като някакво предупреждение? Искам да кажа сега, след като знаете вече за какво говоря. Просто хипотетично. Извън протокола. Какво би трябвало да е това? Предупреждение?
Блум благоволи да отговори. Или най-малкото да каже на този човек това, което искаше да чуе, само и само да му се махне от главата.
— Да — кимна той. — Предупреждение.
— И след като предупреждението вече е налице, предполага се, че вие имате по-голямо право да се защитавате. Самозащита, нали?
— Предполага се.
Шоу се надвеси към Блум, но този път изостави всякакви пози и заговори много бързо, гледайки го право в очите.
— Окей, мистър Блум, ето ви го моето предупреждение. Готов ли сте? Щото, след като ви дам моето предупреждение, ще имам повече право от когато и да било да приложа енергична защита, ама много енергична и директна защита, нали разбирате какво искам да кажа?
Шоу гледаше право в лицето дебелия, отпуснат мъж, взирайки се в очите му. Застанал прав пред него той искаше да проникне през алкохолната мъгла и да разбие усещането за сигурност и самодоволство, което Блум все още излъчваше.
Шоу бавно бръкна под якето си и извади своя глок. После опря дулото в корема на Блум. Прикри жеста си с тяло, за да не започне барманът да набира номера на полицията.
— Как става тази работа, Блум? — Шоу надигна пистолета на няколко сантиметра нагоре. — Четох доклада как са стреляли в онази бърлога с коката. Двеста куршума и нито един труп. Тези говна съм ги виждал. Първо стреляш над главите им. Следващия път в главите им? Така ли става? Това ли е предупреждението?