Всъщност най-необичайното нещо в този офис беше неговият обитател, Кило Кралицата. Дори Спърлинг трябваше да признае, че у Кралицата се долавяше някакво царствено присъствие. Кралица Марго представляваше пищен травестит, навлечен в андрогинна блуза риза от изкуствена червена коприна, достатъчно разкопчана, за да разкрива загадъчната гръд.
Не можеше да се определи ясно дали този донякъде впечатляващ деколтаж беше резултат от силикон, соли, хормони или и трите едновременно. Ансамбълът на тоалета „й“ включваше яркожълти панталони болеро и пантофи от леопардова кожа. Аксесоарите й включваха обици „Гълъбът на Пикасо“, пищни ярки колиета „Марди Грас“ и модни панделки, стратегически поставени по наклепаната й с лак, накъдрена коса. Цветът на косата й сам по себе си беше интересен — уникална комбинация от червеникаво черно, с платинени оттенъци. Гримът включваше подходящо за тоалета тъмно червило, сребрист маникюр, щедро нанесена помада и сини сенки около очите.
Марго всъщност беше едър мъжага от испански произход, дегизиран в хомосексуалната версия на жена, който изглежда се стараеше да уподоби вид на изнежен мъж.
Единственият детайл, който не изглеждаше толкова забавен, беше полуавтоматичният пистолет „Смит & Уесън“, лежащ до телефона, по който Марго говореше на груб испански с подчертано женствен акцент.
Другият обитател на офиса, бодигард с бичи врат, седеше до отсрещната стена. За разлика от Марго, в него нямаше нищо чаровно. Казваше се Бени. Беше облечен в тъмен костюм, плътно впит в натъпканото му със стероиди тяло, черна жилетка и бяла риза с разкопчана яка. Той изгледа Импелитери и Спърлинг така, сякаш му миришеха лошо и беше готов да ги изхвърли заедно с останалия боклук.
Марго седеше до спретнато бюро и говореше на бърз испано-английски, като използваше съчетания от кодове, странни фрази и още по-странни аналогии.
Тя не обърна подобаващо внимание на Импелитери и Спърлинг, мръщейки се на Импелитери, за да изрази недоволството си. Хладният прием изглежда нито смути Импелитери, нито изненада Спърлинг.
Кралица Марго завърши разговора си, пооправи се и каза:
— Мамка му, какво ти става бе, Антъни? Знам, че не ми идваш тук с добри новини. Вече три пъти ми се обадиха да ми кажат, че ме търсиш. Какво искаш?
— Ей, щях да ти се обадя директно, но нямам сегашния ти номер.
— Пука ми на черупката какво нямаш. — Марго внезапно се обърна към Спърлинг. — Кой е твоят приятел?
— Това е Джеймс.
Марго протегна ръка. Спърлинг я хвана и бе удостоен с удивително здраво ръкостискане, вместо с нещо по-нежно.
— Радвам се да се запознаем. Какво те е накарало да се прикачиш към него? Знам, че ченгетата не поставят свестни полицаи с такива като него.
Вместо отговор Спърлинг сви рамене.
Марго се извърна бързо на въртящия се стол и каза на бодигарда си:
— Бени, сладурчето ми, донеси ни кафе. — И отново към Импелитери и Спърлинг: — Нали искате кафе?
Те кимнаха и Бени се затътри навън.
— Кажи ми, преди да е зазвънял пак телефона. — Марго се обърна към Спърлинг, посочи към Импелитери и каза: — Сега слушай само какви глупости ще ги надрънка този. Удивително е как иначе умни и хубави момчета си въобразяват, че могат да приказват каквото им скимне, да вършат каквото им скимне и после да се измъкват невредими. — Тя отново се обърна към Импелитери: — Сякаш съм някоя от мацките ти, с които можеш да се гъбаркаш както си искаш. Давай. В каква беля си се набъркал този път?
— Марго, недей да бъдеш толкова груба.
— Хайде, миличък. — Тя потупа с пръст по китката си. — Времето е пари. Не ми го губи повече, отколкото е необходимо.
— Ей, това нещо си струва времето ти. Ако искаш да напусна, само ми кажи — заплашително изрече Импелитери.
— Добре де, добре, не си пъхай топките където не трябва, за бога! Говори, миличък.
— Търся едни гадняри. Ако ги хвана, решавам проблема. А реша ли проблема, получавам един голям чип, обещан от много влиятелни хора.
— Нима. Колко влиятелни?
Импелитери не го премълча.
— Шефът на детективите.
— О, наистина?
— Наистина. Този удар може да се окаже много бързо движение от черния списък на върха в готиния списък. Но ми трябва продукция.