Арчи задаваше въпросите си без обяснения или повторения, като че ли искаше да свърши много бързо. Белилката също му отговаряше тутакси, но изглежда имаше няколко пункта, на които Арчи искаше да се върнат отново, за да бъде по-сигурен.
— Я ми кажи ти пак за тия мюсюлмански педерасти? Те истински ли са?
— Истински мюсюлмани?
— Да бе.
— За таз ислямска работа не знам много, но онез от тях, дето са мюсюлмани, изглежда взимат скапаната си религия много на сериозно. Факт е обаче, че много от охранителите им изобщо не са мюсюлмани.
— Не са ли?
— Не са, по дяволите. Само тежките биячи. Много от тях са най-обикновени момчета, които искат да си изкарат от нещо хляба.
— Значи само стрелците им са мюсюлмани.
— Доколкото мога да преценя.
— Къде им е тогаз джамията или храма, или к’вото там имат?
— Доколкото чух, на Бушувик авеню. На запад, близо до Грийни. Кафявата сграда с едно нещо отгоре.
— Аха. Та колко са те?
— В храма ли?
— Не бе, педераст, в тая охранителна фирма.
— Целият им брой не го знам. Мога само да преброя тези, които бачкат тук. Всеки ден виждам двама пазачи във фоайетата на сгради А и Б, двама пред порталната врата и четирима като външни патрули. Но те работят на смени.
— Значи отвън са две двойки.
— Отвън ли?
— Да.
— Точно така — кимна Белилката. — Навън винаги патрулират по двойки.
— Нищо повече вътре.
Старикът поклати глава.
— Не, държат неколцина и вътре. Поне двама във фоайетата, както вече казах, но тия са обикновени охранители. Освен това, откак почнаха да я градят тази ограда, имат още няколко, които пъплят вътре в А и Б и наглеждат строителите. Тия с патлаците…
Арчи прекъсна стареца. Беше чул достатъчно.
— Аха, добре. Бушувик авеню. Знам го мястото. Окей, старче, продължавай да дебнеш.
Арчи беше свършил с Белилката, но онзи не си тръгна. Остана да стърчи пред Арчи, изчаквайки, потискайки малките остатъци от достойнство в старите си кокали.
Бавенето му подпали искрата на гнева у Арчи. Той разбираше защо го прави. Изчакваше за милостинята си, за това, че не бе направил нищо друго, освен да докладва приказките, които си говореха свободно жените и възрастните обитатели на „Ню Лотс“. Белилката не беше му предложил нищо повече от слухове, които се носеха или които чуваха малките деца, или това, което можеше да каже някой нов охранител на тътрещ се дядка, проявил обичайното старческо любопитство. Не беше нещо, което Арчи би се стремял на всяка цена да купи. Но ето ти го старият хитрец, виснал пред него, чакащ, само дето не беше протегнал ръката си за просия. Беше по-лошо, отколкото да подхвърлиш петак на някой от ония дърти тъпаци, дето ти забърсват предното стъкло на сааба, докато чакаш на светофара. Поредната капка от чашата киселина, прояждаща стомаха на Арчи.
Той натика десетдоларова банкнота в джоба на ризата на стареца.
Щом парите се озоваха в джоба му, Белилката попита:
— Нещо друго, шефе?
Арчи разбра, че старецът използва обръщението „шефе“, донякъде от сервилност, донякъде от корист.
— Не, нищо повече не можеш да ми предложиш ти, Белилка. Какво шибано друго нещо можеш да имаш за мен?
Старецът отстъпи крачка назад. Реджи изплю клечката за зъби и се надигна, давайки по този начин знак на стареца, че е време да се разкарва.
— Нищо, предполагам — изфъфли старикът. — Но човек никога не знае.
— Де да знам, мамка му. Айде, старче. Разкарай се, мамицата ти.
Докато Белилката се изнизваше от склада, Арчи му кресна:
— Ей, а кво става с оная полицейска дъщеря? Тя кво прави, мамка й? Още ли се навърта тук?
Старецът се обърна и каза:
— О, да, още е тук. И то всеки ден. Цяла дузина ченгета се навъртат около нея. Предполагам, че сега се чувства в безопасност. Още е тук.
Изчака да долови горчивината, която тази информация трябваше да предизвика у Арчи, но онзи не му достави това удоволствие. Само кимна с глава и изгледа как старецът се запътва към щанда да си купи нещо. Нали сега имаше парички. Можеше да си купи сиренце, пушена наденичка и хлебец към супата. Пък и за една кутия бира щяха да му останат.
— Ми с’а к… к… к’во праим, Арч? — попита Реджи.
Арчи направи гримаса, потискайки яда дълбоко в себе си, за да не му пречи на мисълта.