Мейсън погледна часовника си. Времето за събиране на наем беше съвсем подходящо. Малко след осем часът.
— А ако вече го е платила?
— Ммм, ами просто й кажи, че твоите бележки показват друго. Кажи й да отвори вратата, за да й покажеш.
Шоу забеляза, че идеята му не допадна особено на Мейсън.
— Не знам. Ако собственикът никога не праща хора тук да си събира парите? Чакай да помисля. Стар съм за човек и на „Кон Ед“. Никой в този квартал не пуска кабелната компания в къщата си. Тя няма как да не знае на кого си плаща наема. Няма да отвори вратата на някой, когото не е виждала преди.
— Добре, измисли нещо. Не искам да седя тук цяла нощ.
Мейсън не възрази. Той искаше също да приключват. Изчакването само влошаваше нещата още повече.
— Хайде — каза Шоу, — да надяваме жилетките.
Двамата изровиха две противокуршумни жилетки от багажника и се напъхаха в тях. Шоу вдигна ципа на коженото си яке, за да я прикрие. Мейсън закопча спортното си сако, но не можа да скрие съвсем своята. На вечерната светлина можеше да мине за дебел пуловер под сакото.
Изведнъж на Мейсън му хрумна нещо:
— Сетих се! Хайде.
Оставиха колата на мястото, където бяха спрели, защото знаеха, че ако се приближат с нея, както беше без обозначителни номера, щяха да познаят, че са от полицията, още преди да са излезли от нея.
Шоу изчака да се приближат до предната врата и чак тогава извади своя глок. Насочи го надолу, опрян плътно на десния му крак. В главата му кръжаха тревожни мисли за това, как ще прикрива партньора си така, застанал до него, вместо да е зад него.
Мейсън внимателно извади своя зиг зауер и леко почука по вратата със свободната си ръка. Нямаше звънец, нито табелка с име. Нямаше как да се разбере кой всъщност живее в къщата. Отвътре се чуха някакви звуци и Шоу се зачуди как ли получаваха пощата си, щом нямаше нито пощенска кутия, нито име на вратата.
Мейсън почука, отново и тихо извика:
— Госпожо Уоткинс! От здравната служба сме.
Той се обърна към Шоу и махна с ръка на въпросителния му поглед.
Шоу чу проскърцването на пода и най-сетне се отзова плахият глас на възрастна жена.
— Кой е?
— От здравната служба, от район Кингс, госпожо Уоткинс. Бихме искали да поговорим с вас за малко.
— За к’во?
— Става дума за сина ви, Елард.
— Какво за него?
— Бих предпочел да не викаме през вратата, госпожо Уоткинс. Донякъде е лично. Трябва да поговоря със сина ви.
— За ’кво?
Мейсън се поколеба, за да имат думите му по-голям ефект, и каза:
— За едно полово заболяване, което може да е прихванал.
Аха, от онази жена, която е изнасилил, помисли си Шоу.
Старата дама нямаше намерение да отваря вратата на когото и да било, но новината, донесена от Мейсън, натисна някакъв бутон в главата й. Тя се извърна от вратата и извика сина си по име.
Това беше всичко, което двамата детективи искаха да чуят. Мейсън опря своите сто и петнадесет кила във вратата. Шоу добави неговите деветдесет и пет. И двамата заблъскаха яката врата. Шоу се натресе с всичка сила, Мейсън също, засилвайки се и ритайки вратата малко над бравата. Чуха как рамката изскърца, но се наложи да нанесат още няколко удара, преди най-сетне да избият всички резета от рамката.
Елард не се виждаше никакъв, но и двамата чуха тътнещия звук от едрите му крака, тичащи нагоре по стълбата.
Госпожа Уоткинс стоеше на около три метра встрани и вдясно, разгневена и предизвикателна. Беше слаба, с набръчкано, отвратително лице на стара вещица.
— Махайте се на майната си от къщата ми! — изврещя тя.
В отговор, Шоу изкрещя:
— Полиция, отдръпни се!
Той се затича през дневната към вътрешната стълба. Зави и се понесе пред Мейсън, но по-едрият му партньор не остана далече от него.
Едва достигнаха стълбата, когато чуха късащия нервите звук на влизащи в рязана карабина сачмени патрони. Двамата залегнаха на пода, когато Уоткинс се надвеси към тях от стълбата и изстреля оглушителен откъс. По-голямата част от зарядите профучаха в стегнат откос над главите им.
Шоу беше виждал касапницата, която можеше да предизвика една карабина с такива патрони. Откос толкова отблизо можеше да откъсне цели части от човешкото тяло. Шоу се присви, представяйки си как горната част на главата му отхвърча при втория откос.