— Каква е историята й?
— По-рано се казваше Мартин Ернандес. Двамата учихме заедно в Полицейската академия. Познавах го много добре, защото бяхме в един взвод. Не беше нещо особено. После, преди около четири години се сблъсках с този образ, Марго. Кило Кралицата. Беше свързано пък с някаква патаклама. Удар с дрога. Марго беше просто лице, което можеше да ми даде информация. Така че, провеждам си аз разпита и изведнъж изпитвам онова чувство, нали знаеш, че познавам човека. Седя си аз там и се мъча да се сетя откъде, по дяволите, мога да познавам тоя шибан травестит. Под всички тия хормони, грим и прочее говна, тя си е същият онзи Мартин Ернандес, но аз я гледам и не мога да се сетя.
— Бас държа, че каналът й е в ред.
— Не. Тя си е съвсем нормално пиле с пишле. Все едно. Гледам я аз накриво, което не е много необичайна реакция на околните към нея, и щрак, изведнъж ми щракна в главата.
— Разпознал си я.
— Да бе. Гласът, нещо, което произнесе. Мига, в който го усетих, тя забеляза, че съм се сетил. Не бяхме в ситуация на непосредствена опасност, в смисъл не беше като при някаква сделка от сорта на „гепиш и бягаш“, но беше очевидно, че хората около нея си нямат и най-смътна представа кой е всъщност тя.
— И поне веднъж си успял да си държиш устата затворена.
— Майната ти. Все едно, притиснах я седмица по-късно. Ад направих животеца на тая кучка. Искам да кажа, че наистина го отиграх, а повярвай ми, не можеш лесно да се ебаваш с човек като Марго — тя просто ще те застреля. Но все пак беше благодарна, че не съм й развалил прикритието, така че ме захрани с информация. Оказва се, че са изровили това нещо и са разкарали човека от полицейската академия. Още тогава трябва да са разбрали колко ценен кадър е и така и не го назначили в участък. Веднага го поставили под прикритие. Този човек един ден не е бачкал в униформа. Бас държа, че не повече от шепа хора от наша страна знаят, че Марго е ченге. Доста типове са изгърмели покрай нея, но никой дори не я е заподозрял.
— Интересно.
— Да-а. Такива като нея не се срещат често. Двамата се разбираме. Помагаме си. Много е полезно човек да я познава.
Една полицейска кола спря наблизо и от предната седалка излезе чернокожа жена, наведе се и надникна, за да се увери, че вътре в колата седи Импелитери. Едва тогава се обърна и махна с ръка на шофьора си да потегля. След като патрулната кола се отдалечи, тя забърза с люлееща походка към колата на Импелитери. Походката й беше секси и гъвкава като на Тина Търнър, а ироничната й усмивка показваше две редици блестящи бели зъби. Беше обута в боти до глезените, с черни джинси и бял плетен пуловер, очертаващ стройната й фигура, с бейзболна шапка на главата. Косата й беше прибрана на кок, който се подаваше над задната каишка на шапката. През рамото й висеше чанта, в която се намираха полицейската й карта и пистолетът.
Тя се наведе до нивото на прозореца на Импелитери и произнесе:
— Казвай сега в каква беля ще ме вкараш, лошо момче такова!
— Рита! Влизай в колата.
Докато Рита се наместваше на задната седалка, Спърлинг вече не хранеше никакви съмнения, че знае как да се оправя и със себе си, и с мъжете.
Импелитери ги представи един на друг.
— Джеймс Спърлинг, това е детектив Рита Истън. Истън от Източен Ню Йорк. Един от най-добрите ни хора и близка моя приятелка.
Тя разтърси протегнатата ръка на Спърлинг и поясни:
— С ударение на „приятел“, Джеймс. Тази част за близката я забрави. Двамата с Импелитери сме само приятели.
— Но най-добрите измежду приятелите, нали, Рита?
— О, разбира се! Е, и какво мога да направя за вас двамата в замяна на пълно фризьорско и козметично обслужване?
— Хайде, Рита, не ми казвай, че искаш да развалиш страхотния си вид. Кожата ти, косата ти, всичко си е съвършено. Какво ще кажеш за един маникюр? Или може би депилация около бикините?
— Дай ми скапаните сто долара, които ми обеща, Антъни! Искам да разбера за какво могат да стигнат сто долара в „Афро дама“. И ми кажи какво искаш.
Импелитери й обясни и тя влезе. След час излезе. Стотачката беше останала вътре.
Този път бейзболната шапка висеше на чантата й. Косата й беше подкъсена и подстригана стилно. Ноктите й блестяха в цвят, който чудесно пасваше на новото й червило.