Оттогава насетне почти непрекъснато пътувах и рядко се прибирах в Долината да говоря с близнаците. Но въпреки това ние постоянно поддържахме връзка.
През пролетта на 5346 г. те ми казаха, че Поул отново е заминала за едно от мистериозните си пътувания и те я заместват в Анат. Побързах натам, за да се възползвам от случая да си поговоря лично с тях. Предпочитах да използвам обикновения начин на общуване, защото на запад отново имаше мурги. А където има мурги, там има и гролими. Понякога гролимите успяват да прихванат разговорите от въздуха. Определено не исках някой гролим да попадне по дирите на Поулгара и да я проследи до Анат.
— Защо просто не ми каже какво прави там, вместо да ме подлудява по този начин — разфучах се аз, когато се видях с близнаците. — Къде е отишла пък сега?
— В Гар ог Надрак — отговори Белтира.
— Къде?
— Гар ог Надрак. Този път Мрин й каза да отиде там. Помниш ли онези надракски „приятели“, за които ти бяхме казали през четиридесети век? А ти после отскочи да видиш какво става.
— Да. — Разбира се, че си спомнях. Нали точно по това време събрах златото.
— Та тези „приятели“ са се появили вече. Затова Поул отиде в Гар ог Надрак да ги разпознае.
— И аз бих могъл да свърша това! — изкрещях във внезапен пристъп на ярост.
— Не и като Поул — опъна ми се Белкира. — Недей да крещиш срещу нас, Белгарат. Ние просто й предадохме нарежданията, а не сме ги измислили.
Опитах се да се овладея.
— Къде точно се намира тя?
— Тя и нейният собственик са в Яр Надрак.
— Нейният собственик?!
— Не знаеше ли, че жените се смятат за частна собственост в Гар ог Надрак?
Шестнадесета глава
Беше същата година, 5346, когато в Западна Драсния отново плъзна чума. Заразата редовно опустошаваше тази част на света и мисля, че блатата имаха голям принос за това. Болестта беше особено опасна и обикновено носеше смърт, а малцината оцелели след нея оставаха с гротескно обезформени тела чак до края на живота си.
Понеже Поул беше в Яр Надрак, аз отново бях прикован близо година в Анат. Продължавах да наглеждам Геран, но рядко ни оставаше време за риболов, защото вече го вълнуваха други неща. Строеше своя собствена къща, а щом кланът на Илдера идваше близо до границата, прекарваше всеки свободен миг с нея. Илдера беше много красиво, стройно русокосо момиче. Геран явно беше хлътнал по нея. Не че имаше някакъв друг избор, де. Излизаше, че Необходимостта и сама може да урежда подобни въпроси, макар Поул да не беше наблизо да насочва младите към желания от нас брак. Това кой знае защо ме правеше особено самодоволен.
Беше някъде около средата на лятото през 5347 г., когато един мършав драснианец на име Кендон донесе в Анат съобщение за мен. Мисля, че Кендон беше маркграф, но явно имаше по-съществени занимания от това да седи и да лъска праха от титлата си. Тъй като разузнаването се беше превърнало едва ли не в национална индустрия на Драсния, много от нейните благородници по правило се обучаваха в академията, където получаваха странните си псевдоними. Кендон например го наричаха „Копието“, сигурно защото беше само кожа и кости. Макар и още млад, Копието беше един от най-добрите професионалисти в службата си. Винаги съм го харесвал. Той е един от малцината обитатели на тази земя, които могат да извадят Силк от равновесие. Само това вече е достатъчно, за да се вдигне цената му!
Кендон се изтегна в един от столовете в кухнята на Дарал, докато майката на Геран приготвяше вечерята. Дарал и Геран още се трудеха здраво в каменната кариера.
— Случи се да мина през Яр Надрак, Древни — каза Копието, — и дъщеря ти ме откри. Даде ми това за теб — той бръкна в дрехата си, извади оттам навит на руло и запечатан с восък пергаментов лист и ми го подаде. — Каза, че ще разбереш защо е избрала този начин да ти предаде съобщение, вместо, както се изрази тя, „другия вид“. Какво означава това?
— Едно от нещата, които не ти трябва да знаеш, Копие — отвърнах.
— Аз трябва всичко да знам, Древни — възрази той.
— Любопитството може да ти навлече много неприятности, Копие. Има два свята, които съществуват паралелно. Ти имаш грижата за своя, аз пък ще поема отговорността за моя. И ще внимаваме да не си стъпваме по пръстите твърде често. Повярвай ми, така е много по-добре и нещата ще вървят гладко. Отдавна се занимавам с това и ми е ясно какво правя.