Поулгара танцуваше.
Може и да не беше толкова добра като Вела, но не й отстъпваше много. Носеше меки кожени надракски ботуши, а от върха на всеки се подаваше дръжката на кама. Още два ножа бяха затъкнати в колана й. Бе облечена в твърде разголена и прозрачна рокля, изработена от малорианска коприна — синя, естествено. Най-различни части на тялото й се мяркаха изпод роклята, когато се завърташе с полюляваща стъпка в сложните движения на танца.
Клиентите в кръчмата подвикваха одобрително и аз усетих, че се наежвам войнствено. Понякога имам чувството, че съм бил постоянно наежен през всичките тези векове, щом някой мъж започваше да обръща прекалено голямо внимание на Поулгара. Но не е ли това присъщо на всички бащи?
Тя завърши танца с една предизвикателна и наперена стъпка, обичайна за края на всички женски надракски танци, а пияниците закрещяха одобрително, свиркаха и тропаха с крака по пода от възторг. Тя седна при един мъж, очевидно собственикът й, който се къпеше в нейната слава. Беше надрак на средна възраст. Осанката му и изяществото на неговото облекло показваха, че е състоятелен човек. Забелязах, че прибра бързо ръцете си близо до тялото, когато Поул седна при него. Това показваше, че тя добре борави с ножовете.
Проправих си път през тълпата до тяхната маса.
— Добра жена си си избрал, приятелю — казах. — Продаваш ли я?
Започнах доста безцеремонно, но надраките имат обичай да минават направо на въпроса. Той ме изгледа от главата до петите.
— Ти си от Драсния, нали? — подведе се по дрехите ми той.
— Точно така — отговорих.
— Не искам да я продавам на драснианец.
— Сделката си е сделка, Галак — казах, — моите пари са също толкова добри, колкото и на всеки друг. — И аз разтръсках многозначително дисагите, пълни със злато.
— Откъде знаеш името ми? — попита той.
— Разпитах тук-там — отговорих му.
— Не си ли малко стар, че да купуваш жени?
— Не я купувам за себе си, Галак. Искам да поднеса на престолонаследника Родар специален подарък по случай неговото коронясване за крал на Драсния. Никога не е излишно кралят да е признателен на един търговец.
— Така си е — съгласи се той. — Но Родар е алорн. Защо мислиш, че ще се интересува от някаква робиня от Надрак?
— Виждам, че не познаваш Родар. Той има голям апетит и разностранни интереси, независимо за какво става дума.
— Може и да си загуби апетита, когато Полана го перне през пръстите, ако се опита много-много да се сближи с нея. Тя борави умело с ножовете.
— Така ли се казва тя?
Той кимна с глава.
— И само за да става приказка, колко би предложил за нея?
Мушнах ръка в дисагите, извадих едно от кюлчетата и го поставих на масата пред него. Поулгара много внимателно слушаше нашия разговор.
— И дума да не става — сопна се тя. — Ще ти трябват двайсет такива, за да ме имаш. Кажи му да си ходи, Галак.
Галак обаче изучаваше много внимателно златното кюлче.
— Не прибързвай, Поул — отговори той. — Това злато е много добро качество, даже бих казал, че е най-чистото, което съм виждал. — Той ми хвърли бърз поглед. — Колко още имаш от тези, приятелю?
— Замогнах се преди няколко години — отвърнах. — Двамата с ортака ми открихме един поток, дето е пълно със злато.
Очите му блеснаха при тези думи.
— Ще ми се да видя този поток — каза.
— На много хора им се иска, но мисля да запазя неговото местоположение само за себе си. Е, какво е твоето предложение?
— Полана току-що го каза — двайсет кюлчета.
— Пет — отсякох аз.
— Нито грам под петнайсет.
— Абсурд! — отвърнах язвително. — За петнайсет мога да купя кръчмата и цялата паплач в нея. Слез на земята, приятелю. Тя е само една жена, все пак.
Пазарихме се така близо час, а от време на време погледът на Поул ставаше твърд като кремък. Най-накрая спряхме на дванайсет. После всеки от нас си плю на дланта, стиснахме ръце и сделката беше сключена. Аз се изправих на крака.
— Е, момиче — казах на дъщеря си, — хайде да потегляме за Драсния.
— Трябва да си прибера някои неща — отговори тя, придърпвайки нейния дял от златото.
— Остави ги тук.
— За нищо на света, старче. Ти купи мен, но не можеш да се разпореждаш с моята собственост. До дома на Галак е съвсем близо. Няма да се бавя много.
Тя се обърна и наперено излезе от кръчмата, а всички погледи бяха вперени в нея.
— Жена с характер, нали? — отбелязах меко.
— Така си е — съгласи се Галак. — Да си кажа право, приятелю, олекна ми, че се отървавам от нея. Ти познаваш бъдещия си крал по-добре от мен, но няма да е зле да подбереш друг подарък. Благодарността му може да се стопи след няколко седмици с Полана.