— Това започва да звучи като лоша арендска трагедия, Белдин — прекъснах го аз.
— О, нататък става дори още по-лошо. Таур Ургас имаше много прост план да унищожи съперника си. Той прати един от най-талантливите нийсийски отровители при своя племенник в Мелсена и му даде съвсем недвусмислени заповеди. Момичето трябваше най-напред да окуражи Закат и после да го отрови при първия удобен случай. Послушната мургска девойка би направила точно това, но мелсенката ще откаже. Таур Ургас е толкова луд, че не може да направи разлика между двете.
Семейството на момичето се престори, че е съгласно. За жалост във всяко стадо си има и черни овце и един безскрупулен младеж, далечен роднина на семейството, реши, че сега е неговият шанс. — Белдин направи кисела гримаса.
— Усещам накъде вървят нещата.
— Не се съмнявам. Та този ужасен мошеник продаде плана за убийството на някои много важни държавни лица, а оттам това стигна и до ушите на Закат. Макар и цивилизован, Закат все пак е ангарак, затова тутакси беше обзет от ярост. Без дори да се замисли, той нареди да се унищожи цялото мелсенско семейство. Подчинените му — също ангараки — изпълниха това на минутата. Момичето беше сред първите убити. Когато после се разбра, че тя е била напълно невинна, Закат едва не полудя от мъка и разкаяние. Той се затвори в стаята си за около шест месеца, а когато излезе, беше напълно друг човек. Преди нещастието бе цивилизован, одухотворен младеж, който сигурно щеше да стане добър император. Сега се е превърнал в чудовище, което управлява Малория с желязна ръка и е обсебено от мисълта да причини нещо ужасно на Таур Ургас.
— Значи заслужава повече власт — одобрих аз. — Ако не бях толкова зает, сигурно щях да му предложа помощта си.
— Наистина си отвратителен, когато решиш, Белгарат, ала не можеш да стигнеш Закат. Като излезе от доброволното си заточеничество, той прати писмо на Таур Ургас и нареди преписи от това писмо да се разпространят навсякъде. За да подсили обидата, предполагам. Аз също имам едно копие. — Той бръкна в прокъсаната си туника и измъкна навит на руло лист хартия. — Би ли прочел най-обидното писмо, което някой монарх някога е пращал на друг владетел?
Аз взех листа, разгънах го и зачетох.
„До Негово Величество Таур Ургас от Мургодом — започваше то. — Не съм изненадан от последния ти опит да се месиш във вътрешните дела на Малория, мургско куче. Ако състоянието на световните дела ми позволяваше, без колебание бих стоварил цялата си империя върху главата ти заради това оскърбление.
И за да съм сигурен, че то няма да се повтори, вземам всички мурги в пределите на империята ми като заложници за твоето добро поведение. Съобщиха ми, че някои от тези хора са ти доста близки. Ако продължиш да плетеш интриги в моята империя, ще ти върна родствениците парче по парче.
В миналото твоята лудост населяваше света с въображаеми врагове. Радвай се сега, Таур Ургас, и забрави кошмарите си, защото имаш истински враг, много по-смъртоносен, отколкото са всичките ти фантоми. Бъди сигурен, че щом състоянието на световните дела го позволи, аз ще нападна вонящата страна, която управляваш. Решен съм да унищожа теб и твоята злодейска раса веднъж завинаги. За мен ще е удоволствие да залича и последния мург от лицето на земята и да изтрия спомена за вас от човешката история.
Дръж си очите отворени на четири, побърканяко, защото както е сигурно, че слънцето отново ще изгрее, така и аз един ден ще дойда при теб, за да ти въздам заслуженото наказание.
Подсвирнах учудено и върнах листа.
— Това прилича на обявяване на война — казах.
— Много внушително звучи, нали? — съгласи се Белдин с широка усмивка. — Дали няма да е добре да си го сложа в рамка и да го окача на стената в кулата? Дочух, че Таур Ургас имал пяна на устата и дъвчел килима още преди да го е дочел докрай. Засега Закат си държи на обещанието — праща парчета от различни мурги в Рак Госка за назидание на краля на Мурго. Урвон се опитва да ги помири, но няма голям напредък. Сърцето на Закат вече се е превърнало в камък, а Таур Ургас става все по-безумен от минута на минута.