— Мога ли да попитам защо, Древни?
— Не, не можеш. Къде е Силк?
— В Тол Хонет, Благочестиви. В момента работи за Копието. — Той сви устни. — Това е първата задача на Келдар от този род. Както знаете, той още не е много вещ в работата.
— Поне добър ли е?
— О, ние имаме големи надежди за бъдещето му, стига да се усъвършенства в работата. Ако е нещо важно, аз бих могъл да дойда с вас. Все пак съм най-добрият.
— Не, ти ще си ми нужен тук. Трябва ми единствено Силк. Имам си причини да настоявам за това.
— А — каза той, — това явно е някое от онези неща.
— Точно така. Чувал ли си напоследък нещо за Ашарак Мурга?
— Само преди седмица беше в Арендия, Древни. Един от нашите агенти го е видял при Големия панаир.
Въздъхнах дълбоко с облекчение. Слава на боговете, Чамдар поне не се мотаеше из Сендария.
— По кой път тръгна от панаира?
— На югоизток, към Толнедранските планини. Агентът ни докладва, че изглеждал нервен.
— Вярвам му — казах неумолимо. — Той направи нещо, което дълбоко ме засегна. Искам да поговоря с него за това, а той прави всичко възможно да избегне срещата, защото тя няма да се размине, без да провеся вътрешностите му на някой стобор.
— Много нагледно се изразявате. — Нищо не можеше да учуди или смути Преследвача. — Ако някой от моите хора попадне по следите му, искате ли той да го убие?
— Не, искам да го направя сам. Само ми кажете къде е, ако това е по силите ви. Хората ви са добри, но не могат да се сравняват с Ашарак.
Погледът му стана лукав.
— Вие си противоречите, Древни. Най-напред настоявате за някакъв двайсетгодишен младеж, който едва преди година е завършил академията, а после твърдите, че най-опитните ми хора не са по мярката на човека, когото преследвате.
— Последователността е за ограничените умове, Конар. Прати вест на хората си в Арендия и Толнедра. Ще съм там много преди съобщението ти да стигне до тях и ще се поогледам. А после ще държа и най-незначителната информация, свързана с Ашарак, която им попадне в ръцете, да ми бъде предавана.
Той присви рамене.
— Щом настояваш за това, Древни.
— Точно така. Сега тръгвам и не си губи времето да се опитваш да ме проследиш.
Той ококори очи с престорена невинност.
— Смея ли да направя подобно нещо, Белгарат!
— Не би бил на този пост, ако не се опиташ да го направиш.
Същият следобед аз напуснах Боктор като привидно поех на югозапад по Великия северен път. Сигурен съм, че поне един от шпионите на Преследвача беше по петите ми. Щом притъмня обаче, той ми загуби следите. Освен ако не се беше научил да лети.
Макар да беше зима, времето над заснежените планини беше ясно. Прелетях над югоизточния край на Сендария и се устремих към Пролгу, за да известя Горим, че Пратеника на боговете се е появил на бял свят. След това се насочих към Големия панаир в планините на Мимбре, за да се посъветвам с главния агент на Преследвача по тези места. Той беше висок и слаб драснианец на име Талвар.
Трябва да внеса едно уточнение — Преследвача винаги е бил най-дълбоко засекретеният агент от драснианското разузнаване. Обикновено той или тя има на разположение малка частна агенция — нещо като разузнаване в разузнаването. Драснианците са си такива — обожават тайнствеността.
— Смятаме, че този Ашарак се е върнал, Древни — каза ми Талвар. — Когато тръгна оттук, пое на югоизток към Толнедранските планини. Но напоследък стават някои неща във Во Мимбре, от които личи неговият почерк.
— Така ли?
— Тук пристигна мургска търговска делегация и изхарчи доста пари, за да подкупва мимбратски рицари. Мимбратите не са много умни и обикновено затъват в дългове, само и само да захласнат с блясък своите приятели. А Ашарак винаги щедро е пръскал златото си. Видите ли кървавочервени златни монети, на часа можете да познаете откъде идват. Може би това е план, който той е започнал още в миналото, но лично аз не смятам така. Внезапният приток на мургско злато означава, че се замисля нов заговор. Проследи пътя на парите, Древни. Те ще ти дадат много повече информация, от което и да е друго нещо.
— Ти си драснианец до мозъка на костите, Талвар — казах.
— Затова и Преследвача ме изпрати тук, Древни. Както и да е, целият напън е да се свали от власт принца, който сигурно е най-задлъжнелият човек в цяла Арендия. — Той направи гримаса. — Ако не служех на правителството си, бих могъл да натрупам богатство по тези места. Някои от мимбратските идиоти биха платили прекомерно висока лихва, само и само да се освободят от своите дългове.