Човекът наистина наподобяваше Чамдар, приликата беше невероятна. Но когато за всеки случай внимателно проникнах в съзнанието му, сърцето ми се сви. Мургосът, който седеше в ъгъла, не беше Чамдар. Не издържах и започнах да ругая.
— Какво има? — изшептя Силк.
— Това не е човекът, когото търся.
— Белгарат, в града има хора, които го познават лично и са убедени, че това е Ашарак Мурга.
— Съжалявам, но те грешат. Преследвали сме негов двойник. — Продължих да ругая още известно време. — Най-добре е да се връщаме в Тол Хонет. Искам да разкажа на Копието за това. Човекът, когото всички внимателно следят, не е Чамдар.
— Как можеш да си толкова сигурен?
— Чамдар е гролим. Човекът край масата тук е обикновен мург. Приликата с Ашарак е много голяма, но той не е този, когото търсим.
Мислих за това през цялото време, докато се връщахме към хана, където бяхме отседнали. Поразителното откритие обясняваше много неща. Срам ме е да си призная, но не бях помислял за тях преди. Трябваше да се досетя, че нещо кара Чамдар да стои толкова дълго пред очите ни. Сигурно мозъкът ми съвсем е заспал.
— Какво елиминира тоя мург от състезанието? — попита Силк.
— Съзнанието му. Мога да разпозная мислите на Чамдар, когато попадна на тях. Само си загубихме времето в Тол Борун. Искам да тръгнем обратно към Тол Хонет още щом слънцето изгрее.
— Копието много ще се разтревожи от тези новини. Излиза, че е изхабил много време и пари, само за да наблюдава един двойник.
— Вината не е негова. Аз съм по-грешен. Доколкото ми е известно, наоколо бродят още половин дузина имитатори на Ашарак. Чамдар работи за Ктучик, а Ктучик знае как да наподоби чертите на един човек дотолкова, че да ни заблуди.
— А какво прави Чамдар през това време?
— Търси нещо. Аз пък се опитвам да му попреча.
— Така ли? И какво точно търси?
— Не ти трябва да знаеш, Силк. Когато се върнем в Тол Хонет искам да заминеш за Черек.
— Черек? По това време на годината?!
— Сезонът изобщо няма значение. Нали познаваш Барак?
— Графът на Трелхайм ли? Разбира се. Пихме заедно по време на последната среща на Съвета на алорните. Той е самохвалко, но аз го харесвам.
— Помни какво си казал. Предстои да работите дълго време заедно.
— Откъде знаеш това?
Не успях да се въздържа.
— Имам си свои източници — върнах му неговите камъни по неговата глава. — Искам да отидеш в Трелхайм и да му обясниш положението. Той никога няма да стане добър шпионин, но трябва да знае какво става по света. Едва на деветнайсет е и има нужда от напътствия.
— Най-напред ще трябва да се посъветвам с Копието.
— Не мисли за Копието. Аз ще му кажа това, което трябва да знае. Отсега нататък ще работиш за мен. Искам да се явяваш незабавно, когато те повикам. Когато ти кажа да направиш нещо, ще го правиш. Никакви спорове, никакви въпроси. Това, с което сме се заели, е най-важното нещо в човешката история от разцепването на света насам. А ти си затънал в него чак до върха на острия си нос.
— Добре тогава — каза той, а после ме погледна лукаво. — Най-после дойде времето, а?
— Така е, млади приятелю.
— Ще победим ли?
— Поне ще опитаме.
Когато стигнахме Тол Хонет, Белдин вече ме чакаше в драснианското посолство.
— Ти какво правиш тук? — попитах го. Никак не бях очарован от присъствието му.
— Много си кисел — отбеляза брат ми.
— Преди няколко дни ми беше поднесена много неприятна изненада. Ктучик е намерил начин да направи така, че обикновени мурги да приличат на Чамдар. Разчитах драснианското разузнаване да го следи вместо мен, но това беше грешка. Изгубили са векове да тичат подир двойниците му.
Белдин подсвирна.
— Това вече не сме очаквали. Казах ти сам да си вършиш работата. Нали си даваш сметка, че с тоя твой мързел си развързал ръцете на Чамдар?
— Не наливай още масло в огъня, Белдин. Провалих се. И това се случва понякога.
— По-добре си вдигай задника и заминавай за Сендария. Поул е сама там, а ти нямаш и най-малка представа къде в действителност е Чамдар.
— Тя къде е?
— Точно за това става дума. То всъщност е и причината да съм тук. Близнаците ме извикаха в Долината и ме пратиха да те открия. Напуснала е къщата си в Ерат миналата седмица.
— И къде е отишла?
— Има едно селце — Горни Гралт — на юг от Ерат. Поул е във фермата на един човек на име Фалдор, която е на около десетина левги оттам. Работи в кухнята и бебето е с нея. Най-добре е да отидеш и да я предупредиш, че сте изгубили Чамдар.
— Май си прав — съгласих се мрачно. — Изглежда съм забъркал голяма каша, а?