— Е, не може да се каже, че си се покрил със слава. Водача наистина ли е толкова добър, колкото казва Мрин?
— Почти, но ще трябва още да му позагладя ръбовете.
— Той наясно ли е какво всъщност става?
— Направи няколко сполучливи догадки, които не са много далече от целта.
— И останалите ли са по местата си?
— Още липсва Майката на умиращата раса, но съм сигурен, че и тя ще се покаже, когато стане нужда.
— Оптимизмът не е лошо нещо, Белгарат, но понякога го имаш в излишък.
— В Долината ли се връщаш?
— Не, предпочитам да отида пак в Южен Ктол Мург. Торак може всеки момент да се събуди и някой ще трябва да го наблюдава.
— Добре, аз тръгвам към Сендария.
— Приятно пътуване.
Изтупах от прахоляка скитническия костюм на разказвача на приказки и щом отвориха портите на Тол Хонет следващата утрин, напуснах града. През годините на няколко пъти бях минавал през Горни Гралт и знаех къде точно се намира селцето.
Разбрах, че издирването на Чамдар е било чиста загуба на време, но все пак се разкри уловката, с която той успя да ме подведе няколко пъти. А това не е малко. Всъщност не се притеснявах особено, че ми се е измъкнал. Бях сигурен, че все някога ще се покаже и аз ще се разправя с него веднъж завинаги.
Временно оставих тези мисли настрана и поех по императорския път на север, който водеше към Сендария и мястото, наречено фермата на Фалдор.
Епилог
Капитан Грелдик беше пиян като свиня, когато едноръкият генерал Брендиг и хората му най-после го сгащиха в една кръчма край кейовете на Камаар.
— Здрасти, Брендиг! — поклони се Грелдик. — Хайде идвай, че има много да наваксваш! Изпреварил съм те с няколко дължини.
— Как може най-бързо да изтрезнее? — попита Брендиг набития сержант, който стоеше точно зад него.
— Можем да го хвърлим във водата, сър. Зима е и тя е много студена. Това може и да свърши работа — каза сержантът, но не изглеждаше твърде уверен в резултата.
— Само гледай да не го удавите.
— Ще внимаваме, сър.
Сержантът и неговите четирима сендарски войници прекосиха покрития със слама под на кръчмата, сграбчиха Грелдик и го изнесоха навън, без да обръщат внимание на крясъците му. Замъкнаха го до края на кея, завързаха единия му крак с въже и го метнаха в ледената вода.
Щом се появи отново на повърхността и изплю нагълтаната вода, Грелдик започна да сипе проклятия. Но въпреки това Брендиг реши, че още не е достатъчно трезвен.
— Оставете го да поплува още малко — нареди той на сержанта.
— Тъй вярно, сър.
Сержантът, ветеран от Битката при Тул Марду, беше масивен мъж и практичен човек. Видът му говореше ясно, че няма проблем, с който не би могъл да се справи.
Оставиха Грелдик да цапа във водата още няколко минути, а после безцеремонно го измъкнаха оттам.
— Какво правиш, Брендиг?! — едва успя да попита Грелдиг. Устните му бяха посинели, а зъбите му тракаха.
— Опитвам се да привлека вниманието ти, Грелдик — спокойно отвърна Брендиг. — На сутринта отплаваме към Рива и затова искам да изтрезнееш достатъчно, та да поддържаш правилния курс.
— И защо отиваме в Рива?
— Принц Хетар Алгарски е донесъл преди няколко дни в двореца в Сендар документи, пратени от Благочестивия Белгарат. Ние трябва да ги отнесем на крал Белгарион.
— Не можахте ли да вземете някой кораб от пристанището в Сендар?
— Принц Хетар ми каза, че Белгарат изрично настоявал да те намерим. До края на живота си няма да проумея защо точно така е решил, но явно мисли, че на теб може да се разчита.
Грелдик неудържимо трепереше.
— Вече можем ли да се връщаме вътре? — попита той. — Тази нощ май е по-хладно от друг път. — От брадата му се стичаше вода.
— Добре — съгласи се Брендиг, — но повече няма да пиеш нито капка.
— Склонен си към жестокост, Брендиг — укори го Грелдиг.
— И други са ми го казвали.
Почти цяла нощ събираха моряците на Грелдиг и всички те бяха не по-малко пияни от капитана си преди къпането в морето.
Корабът беше очукан и мръсен, платната му бяха оръфани и целите в кръпки, но генерал Брендиг реши, че е подходящ за целта. Беше черекски боен кораб, но с малки поправки беше пригоден да превозва товари. Брендиг таеше някои подозрения точно откъде и как Грелдик се снабдява с тези товари. Отдавна беше забелязал, че пиратството е като втора природа за череките. Екипажът не беше особено вдъхновен за пътуване сутринта, но успя да преодолее с гребане прибоя, а после опъна платната. Грелдик, със зачервени очи и все още треперещ, стоеше зад румпела. Той успяваше да поддържа курса, макар че плаваха точно към сърцето на морската буря.