Генерал Брендиг беше сендар, затова високо ценеше професионализма. Той бе принуден да признае, че въпреки порочните си навици, капитан Грелдик е може би най-умелият моряк в целия свят. Сендарските морски капитани сигурно не биха си подали носа от пристанището в такова време. Грелдик обаче не обръщаше внимание на природните стихии.
Пътуваха вече три дни, когато на хоризонта се показа Рива. Грелдик гладко направляваше очукания си кораб, докато навлизаше в пристанището. Заповедите, които даваше на екипажа си, бяха казани с такъв език, че даже професионалният военен Брендиг пребледня. После двамата слязоха на кея и поеха по стръмните стълби. Прекосиха целия град чак до крепостта, където беше домът на риванския крал.
Никой не може да доближи Рива, без да бъде забелязан. Затова въпреки лошото време крал Белгарион и миниатюрната кралица Се’Недра чакаха на покритата площадка пред главната врата.
— Брендиг! — изписка Се’Недра щастливо, втурвайки се напред да прегърне стария си приятел.
— Изглеждате прекрасно, Ваше Височество — отговори той, обгръщайки с единствената си ръка слабичките й рамене.
— Брендиг, не можеш ли поне веднъж да се усмихнеш?
— Аз се усмихвам, Ваше Височество — каза той с каменно лице.
— Здравей, Гарион — обърна се брадатият Грелдик към риванския крал. Капитанът видимо беше най-непринуденият от групата. Той никога не използваше титли, независимо с кого говореше.
— Грелдик — отвърна Гарион, докато разтърсваше ръката му.
— Изглеждаш по-възрастен.
— Надявам се да е така. Ако беше иначе, хората щяха да започнат да подозират нещо. Какво те води насам по това време на годината?
— Брендиг — отговори Грелдик, поглеждайки остро към сендарския генерал. — Той ме изтръгна от една много уютна кръчма в Камаар, хвърли ме във водата край кея, а после настоя да го докарам тук. Брендиг май доста е привикнал да дава заповеди. Ако беше достатъчно възпитан и беше седнал да пием заедно, щях съвсем доброволно да го докарам в Рива, без да се налага да вземам годишната си баня.
— Капитан Грелдиг! — каза остро Се’Недра. — Сега трезвен ли сте?
— До известна степен — отвърна Грелдик като присви рамене. — Навън е малко бурно, затова трябваше да внимавам какво правя. Виждам, че си понапълняла малко, момиче. Така е доста по-добре. Преди беше много кокалеста.
Кралицата на Рива пламна. Безцеремонният Грелдик винаги я хващаше неподготвена. Свободен като птица, той обикновено казваше, каквото му е на душата, без да се съобразява с властта, богатството или даже с обикновената любезност.
— Какво толкова важно ви накара да прекосите Морето на бурите в тази ужасна зима, генерале? — попита Гарион сендарския офицер.
— Принц Хетар е донесъл пакет с документи в двореца в Сендар, Ваше Величество — отговори Брендиг. — Пратени са от Благочестивия Белгарат и ни беше наредено да ти ги предадем незабавно. Към тях има и няколко писма.
— Е, най-сетне — възкликна Се’Недра. — Мислех, че на стария приятел ще му трябва цяла вечност да ги завърши. Вече една година се труди над тях.
— Наистина ли е толкова важно, Ваше Величество? — обърна се Брендиг към Гарион.
— Това е историческа книга, генерале — отвърна Гарион.
— Историческа книга? — Брендиг изглеждаше слисан.
— Тя има огромно значение за семейството ни. По някаква причина жена ми е особено заинтересувана от нея. Тя е от Толнедра, естествено, а вие знаете какви са толнедранците. Но заповядайте вътре, да не стоим тук на това време.
— Кажи ми, Гарион — каза Грелдик, докато пресичаха площадката пред главната порта на риванската Цитадела, — дали може да ти се намери нещо за пиене, скрито в някой ъгъл?
Белгарион от Рива, Пратеника на боговете и Повелителя на западния свят, прочете последната страница от историята на своя дядо със страхопочитание и дълбоко учудване, защото цялата му представа за света вече беше променена. Толкова неща се бяха случили, а той дори не подозираше за тях. Значението на събитията, които бяха преминали незабелязано край него, сега изведнъж се открояваше ясно пред очите му. Той си спомни многото разговори с дядо си, по време на които двамата обсъждаха „възможното“ и „невъзможното“. Сега истинското съдържание на тези уж случайни разговори проблесна пред него. Белгарат беше способен да грабне света в едната си ръка и да го разтърси из основи, но преди всичко той беше учител.
Гарион бе принуден с покруса да признае, че не е бил добър ученик. Белгарат дълго и търпеливо му беше обяснявал какво точно се случва, а той дори не бе схванал важността на всичко това.