— Мислех, че са пълни глупости, докато не прочетох края му. Тогава разбрах накъде клони. Ето виж — и тя му подаде свит на руло лист хартия.
„Да, Се’Недра — започваше то. — Зная, че историята не е завършена. Всички вие се обединихте и ме принудихте да направя това. Сега имате резултата, който желаехте. Аз съм дотук. Нямам желание да продължавам по-нататък. Ако искаш продължение, върви да тормозиш Поулгара. Желая ти целия късмет на света, за да докараш докрай този малък проект. Не очаквай вече помощ от мен. Достатъчно възрастен съм, за да си дам сметка кога е време да се оттегля.
— Май трябва да започвам да събирам багажа — каза Се’Недра, когато съпругът й прочете писмото.
— Да събираш багажа? Къде отиваш?
— В къщата на леля Поул, разбира се.
— Изглежда не разбирам нещо, Се’Недра. Това не е толкова спешно, нали? Наистина ли трябва да се втурваш към Долината точно посред зима?
— Искам да чуя останалата част от историята, Гарион. Не ме интересува особено как се е пропил Белгарат след смъртта на съпругата си, искам да науча за Поулгара. Твоят непочтен дядо е пропуснал тази част от историята — тя тупна твърде пренебрежително с ръка ръкописа на Белгарат. — Това е само половината от всичко. Искам да чуя и версията на Поулгара. Ще я получа, дори да се наложи насила да я изтръгна от нея.
— Ние имаме задължения тук, Се’Недра, а леля Поулгара е заета с децата си. Тя няма време да разказва своя живот само за твое удоволствие.
— Това е много неприятно, нали? Грелдик още ли е трезвен?
— Съмнявам се. Знаеш какъв е Грелдик, когато докопа портвайн. Не можем ли да обсъдим решението ти?
— Не. Върви да намериш Грелдик и започвай да го отрезвяваш. Аз отивам да събирам багажа. Имам намерение да замина с утринния прилив.
Гарион въздъхна.
— Да, скъпа — рече той.