Арендският панаир се намираше на мястото, където се пресичаха Великият западен път и друмищата, които свързват западните краища на Улголанд. Беше там още от времето на Първата хорбитска династия и позицията му точно на Великия западен път означаваше, че е контролиран от толнедранските легионери, което предотвратяваше кръвопролитията. Толнедранците желаеха нищо да не попречи на търговията, дори една гражданска война. Помислих си, че няма да е зле да поспра за няколко дни, за да си почине конят ми и да посъбера информация.
Арендският панаир приличаше повече на постоянна колекция от ярко оцветени шатри, но всъщност съществуваше около хиляда години и беше търговски център, който успешно съперничеше на пазара за добитък край Мурос в Сендария.
И понеже ми беше нужна информация, потърсих драснианците.
Да, още по онези времена службите за разузнаване на драснианците вече действаха. Създадени след нашествието на алорните в Нийсия, те и до днес разчитат предимно на търговците. Всеки път, когато мернете драсниански търговец извън пределите на Драсния, може да се обзаложите, че има нещо общо с разузнаването. Той се интересува и от пари, разбира се, но също така събира информация. Кралете на Драсния хитро наблегнаха на факта, че да събират информация е патриотичен дълг на драснианските търговци, така че на шпионите в Боктор дори не се налагаше да плащат за нея. Това много помага, когато дойде време да се отчита бюджетът.
Арендският панаир много прилича на град. Има магазини, кръчми и дори ханове за търговците, които не искат да се обременяват със свои собствени шатри. Разположението му също наподобява град — с кални улици и, също като в Мурос, много квартали. Толнедранците, които се грижат за реда, са били достатъчно съобразителни да разделят различните раси. Да въртиш търговия с някого, когото мразиш, е едно. Да си разпънал шатра до неговата е съвсем друго.
Кварталът на драснианците беше в североизточния край на панаира, затова се упътих натам. Не изглеждах като търговец, затова нямаше с какво да привлека вниманието на драснианците, но на тях нищо не им убягва. Още повече, оставях навред опознавателни знаци, както младоженец посипва пътя на любимата с розови листенца.
Изневиделица дребен на ръст търговец с остри черти и дълъг заострен нос с престорена почуда изскочи от шатрата си.
— Гарат! — извика той. — Нима това наистина си ти? Не съм те виждал от десет години! Какво те води в Арендия?
Пръстите му обаче бързо ми дадоха знак, че е професионален шпионин, а не любител и че името му е Калдан. Дръпнах юздите на коня си.
— Гръм да ме порази, ако това не е моят стар приятел Калдан! — извиках ентусиазирано аз. Никога не го бях виждал лично, но познавах баща му и имах планове за неговото семейство. Със сигурност един брак между представител на тази фамилия и кралския палат в Драсния ще даде живот на остронос наследник със забележителни таланти. Той много ще прилича на Калдан и това съвсем няма да бъде съвпадение.
— Влез вътре — покани ме Калдан. — Ще пресушим по няколко чаши и ти ще ми разкажеш как си я карал през всичките тези години.
Слязох от коня и го последвах в шатрата му.
— Откъде си научил това име? — попитах го.
Той внимателно допря с пръст върха на носа си — очевидно семейна черта.
— Държавна тайна — отговори. — Службите знаят много неща за теб, Древни. С какво мога да ти помогна?
— Нищо специално, Калдан — отвърнах аз. — Просто отивам на юг и спрях пътьом, за да проверя има ли нещо, което би трябвало да знам.
Той сви рамене.
— Няма нищо важно за Арендия, Древни.
Погледнах многозначително към полуоткрехнатата завеса, която служеше за врата на шатрата му.
— Няма защо да се тревожиш — увери ме той. — Никой няма да приближи до шатрата ми без изрична покана. Безопасно е да говорим.
— Сигурно, но нека не злоупотребяваме с това „Древни“. Случило ли се е нещо съществено от тук до толнедранската граница?
— Може би те интересуват бароните от Во Мандор? — предположи той. — Точно сега имат разправия с един от съседите си.
Изругах.
— Нещо лошо ли казах?
— Точно той е човекът, с когото трябва да се срещна.
— Тогава остани няколко седмици. Няма да им трябва много време, за да приключат, фамилията Мандор има голяма известност тук в Мимбре. Нищо не задържа дълго вниманието им, но досега са имали късмета да не попадат в ситуация, с която да не могат да се справят.
— Знам — съгласих се. — И това няма да се промени в обозримо бъдеще. Има ли много мурги на панаира?
— Много странно, че питаш. Самият аз тъкмо се бях заинтересувал от тях. Един техен благородник пристигна на панаира преди няколко дни. Рангът му трябва наистина да е бил много висок, защото останалите правят всичко възможно да му угодят.