Няколко месеца след затъмнението Белдин се завърна от Малория с новините, които всички ние очаквахме. Според обичая си той се доклатушка по стълбите на кулата ми до моя кабинет.
— Отвратително време — промърмори вместо поздрав. — През последните три месеца изобщо не успях да изсъхна. Имаш ли нещо за пиене? Премръзнал съм до мозъка на костите.
— В момента нямам нищо — отвърнах. — Защо не се обадиш на близнаците?
— По-късно може и да им се обадя — той се свлече на стола до камината и протегна към огъня подгизналите си крака. — Най-после се случи, Белгарат — каза той, шавайки с пръсти.
— Какво се случи?
— Старото Опърлено лице най-после се показа от Ашаба.
— Къде отиде?
— В Мал Зет, къде другаде? Детронирал сегашния император и поел командването на Малорианската империя — завърши фразата с шумно кихане той. — Ти си специалистът по древноангарски. Какво означава думата „Кал“?
— Крал и Бог. Най-често я употребяват гролимите в Корим. Но напоследък не е много срещана — вероятно защото вече трета ера Торак се крие в Ашаба.
— Тогава Опърленото лице има силна памет. Той се провъзгласи за „Кал Торак“ и направи така, че всеки в Малория да знае това име.
— Мобилизира ли войската?
— Не още. Сега е зает да заздравява религията в Малория. Отново показва на поданиците си нейните весели страни. На урвоните им гори под краката. Неговите гролими пекат всеки, до когото могат да се докопат. Храмовете им от Камат до Гандахар са потънали в кръв.
— Да вървим при близнаците. Ще видим какво казва Мрин за това.
— Най-добре поемай на север да предупредиш алорните.
— След това. Най-напред ще прегледаме Мрин.
— Нямам много време, Белгарат. Трябва да се връщам обратно в Малория. Не бих искал Кал Торак да се прокрадне тук с няколко милиона малорианци.
— Със сигурност ще го надуша, ако се зададе.
— Къде е Поул сега?
— В Алдурфорд, Северна Алгария.
— Най-добре й кажи да се прибира у дома.
— Ще видим. Няма да предприема нищо преди да видя какво казва Мрин.
Близнаците много се развълнуваха, когато Белдин им каза, че Торак най-после е напуснал Ашаба и незабавно се захванаха за работа. Белдин куцукаше наоколо и влудяваше всички ни с нетърпението си.
— Моля те, братко — каза му Белтира, поглеждайки над своето копие на Мрин, — спри се на едно място. Опитваме се да се съсредоточим.
Това беше един от малкото пъти, когато близнаците показваха някакво далечно подобие на раздразнение.
След около час Белкира тържествено удари с юмрук върху копието си от Дарин.
— Ето го — провикна се той. — Бях сигурен, че го помня.
— Какво казва? — попита Белтира.
— Това е пасажът за затъмнението. В него се казва: „И ето, слънцето ще потъне в мрак и небето ще се продъни и ще има знак, че Кралят се е завърнал, а също и Богът.“
— Това за продъненото небе много ясно е казано — вметна Белдин.
— Ние не сме тълкували правилно този пасаж — призна си Белтира.
— Ще говорите ли по-ясно? — избухна Белдин.
— Тръгнали сме в погрешна посока — обясни Белтира. — Мислехме, че се говори за завръщането на риванския крал и че Торак ще напусне Ашаба по същото време. Оказва се обаче, че това изобщо не се отнася до риванския крал. Става дума единствено за Торак, който е едновременно и крал, и бог на ангараките. Затъмнението и лошото бреме дадоха знак, че това наближава, но престолонаследникът на Желязната хватка е на близо петдесет години, затова не предвидихме другата възможност. Много съжаляваме, Белгарат.
— Сигурно и аз щях да го пропусна, Белтира. Не хвърляйте цялата вина върху себе си. Какво казва Мрин по този въпрос?
Белкира провери записките си, взе третия свитък от Мрин и го разгърна на необходимия пасаж.
— Ето тук е — подаде ми свитъка с пръст, забит на търсеното място.
— „Писано е — зачетох аз на глас, — че в деня, когато луната скрие слънцето и пелена падне над небесата, ще дойде Кралят. Той ще пропътува много и ще свали облечения във власт, за да заеме мястото му.“
— Разбирам защо сте го пропуснали, братя — каза Белдин на близнаците. — Казано е доста двусмислено, така че може да важи и за риванския крал. Какво се казва по-нататък, Белгарат?