Не владея много добре тайния език на драснианците, но успях да предупредя Поул и Родар, че Белдин ще бъде представен като член на драснианските тайни служби и го обявих за „един от най-ценните ни агенти“. После Белдин повтори всичко, което по-рано разказа на мен.
— Колко време според вас, експерт Белдин, ще трябва на Урвон, за да прекоси Южен Ктол Мургос? — попита генерал Керран след като моят брат приключи с доклада.
Белдин присви рамене.
— Най-малко половин година. Предполагам ще му се налага да спира много често, за да потушава броженията.
— Значи вече имаме отговор на един от най-важните въпроси. Вашият приятел и дъщеря му ни казаха, че този Кал Торак от Малория трябва да стигне Арендия на точно определена дата. Доколкото схванах, това има нещо общо с религията на ангараките.
— Може и така да се каже. Е, и?
— Ние обаче не знаем тази дата, а на Кал Торак тя е известна. Той ще иска Урвон да е заел позиции, когато денят наближи. Щом Урвон тръгне, ще сме наясно, че ни остава около година до срещата с ангараките някъде в Арендия.
— Това е малко неточно, Керран — възрази му Ран Борун.
— Но е много по-конкретно от всичко, което чухме досега, Ваше величество — отвърна Керран. — Крал Чо-Рам твърди, че неговата Крепрот е непревземаема, така че Кал Торак все повече ще губи самообладание с наближаване на срещата в Арендия. Най-вероятно ще му се наложи да прекрати обсадата и да тръгне на юг. Ангараките приемат религиозните си задължения много насериозно.
Керран се надигна от мястото си и тръгна към голямата карта, която висеше на стената в заседателната зала.
— Армия с численост като тази на Кал Торак не може да се придвижва бързо — отбеляза той. — Особено пък след като навлезе в планините на Улголанд. От Крепостта до Централна Арендия са сто и петдесет левги. Ако изминават по десет мили на ден, ще са им нужни четиридесет и пет дни. Още петнадесет дни, за да се прегрупират, и стават около два месеца. Първият сигнал ще бъде тръгването на Урвон. Вторият — когато Кал Торак прекрати обсадата на Крепостта. А това е и всичко, което ни е нужно, нали така? Мургосите може да успеят, а може и да не сполучат да спрат малорианците на Урвон, но ние със сигурност трябва да успеем. Мисля, че генерал Урвон ще закъснее за срещата в Арендия. Кал Торак е чужденец, така че едва ли познава в детайли легионите. Смятам да му преподам няколко урока. Ще закова Урвон при южната граница на Толнедра.
Сега разбирате защо двамата с Поул настоявахме да координираме действията си с толнедранските генерали.
След като знаехме за предупредителните сигнали, ние можехме да се съсредоточим върху действията в Арендия. Щабът на генерал Керран внимателно подготви планове за защита почти на всеки район в страната. Поговорих с Бранд на четири очи за това. Малко битки са били спечелени с отбранителна стратегия. Методичните толнедранци обаче сравниха числеността на армията на Торак и нашата и заключиха, че за нападение не може и дума да става без помощта на легионите. А легионите щяха да са заети на друго място.
Толнедранските генерали не знаеха защо алорнските крале се подчиняват на Бранд, но в никакъв случай не бяха глупави. Могат да различат един авторитет, когато го срещнат, и само след няколко месеца съвещания за изработване на обща стратегия те забелязаха таланта на Бранд в определянето на тактиката. Толнедранците обикновено не се нуждаеха от алорните, но в Бранд виждаха съвсем друг тип човек. Неговата гениалност се състоеше в това да оцени силните и слаби страни на армията, която щеше да срещне Кал Торак в последната битка.
Решението ни да не казваме на толнедранските генерали, че повечето от нашите решения са базирани на бълнуванията на един луд, имаше смисъл. И най-малкият намек, свързан с мистицизма, изнервяше толнедранците. Е, имаше и случаи, когато се налагаше да говорим много бързо. Знаехме, че определени събития наистина ще се случат, но не беше възможно да кажем на толнедранците откъде го знаем. Родар се нае да замазва положението в повечето подобни случаи. Вече се носеха легенди за възможностите на драснианските тайни служби, а след няколко години толнедранските генерали вече бяха убедени, че почти във всяка част от ангаракската армия има внедрен драсниански съгледвач. Всеки път щом някой зададеше неизбежния въпрос: „Откъде знаете това?“, Родар поглеждаше лукаво, вадеше някакъв лист хартия и го слагаше на масата с непоносимо самодоволно изражение. Изводите бяха очевидни.