— Това е забранено — увери ме Белкира. — Необходимостите са се разбрали по този въпрос.
— Мисля, че що се отнася до това, можем да разчитаме на относително спокойствие — каза Поул. — Ако Торак можеше да мята планини, най-напред би запратил някоя по Крепостта. А той не си е подавал носа от желязната кула, откакто армията му прекоси моста между континентите.
— Откъде знаеш това? — попитах я.
— Тази вечер със Зедар говореха за това, пък аз ги подслушах — тя леко се усмихна. — Хич не ми се ще точно сега да съм на мястото на Урвон или пък на Ктучик. Торак е извадил и двамата от играта. А той наистина разчиташе на втората армия на Урвон. Зедар обаче изглежда доста самодоволен. Щом Урвон и Ктучик са в немилост, значи сега той е господар на положението. — Тя замълча замислено. — Смятам, че трябва да държим Зедар под око, татко. Торак може и да спазва забраните, но Зедар не е длъжен. Ако нещата потръгнат зле за тях, Зедар сигурно ще наруши правилата.
— Двамата с брат ми ще имаме грижа за това — обеща Белтира.
— За какво друго си говореха двамата? — попитах Поул.
— Предимно за указанията, които са им дадени — отвърна тя. — Явно оракулите на Ашабин са дали на Торак много повече подробности, отколкото Кодекса на Мрин на нас. Той например знае, че Елдриг води насам легионите и му е ясно, че едва ли би могъл да им се противопостави. Знае също, че събитието ще се състои до три дни. При това го знае от доста време насам. И никак не му се иска да се срещне с Бранд. Видно е, че оракулите са му казали лоши новини. Когато мина по моста между континентите и събра западните ангараки, нямаше начин да установим числеността на неговата армия, но военните операции в Драсния и Алгария, както и мъчителното пътуване през Улголанд са му стрували поне половината от войската. Предполагам, че Зедар е преброил оцелелите. Ако легионите пристигнат навреме, числеността на двете войски ще е равна. При това положение на Торак не остава нищо друго освен да приеме предизвикателството на Бранд.
— Е, това вече е много любопитно — казах аз.
— Още е рано да злорадстваш, татко. Торак нареди на Зедар да хвърли срещу Во Мимбре всичките си сили. Ако успеят да завземат града, нещата ще се обърнат и Торак няма да приеме хвърлената от Бранд ръкавица. Мине ли третият ден, ние ще се озовем пред съвсем друго събитие. Торак знае какво ще е то, а ние — не. И той е много доволен от това.
— Излиза, че той ще победи, ако се стигне до четвъртия ден — каза Белкира.
— А също така следва, че ние ще победим, ако събитието се случи през третия ден — добави Белтира. След това сбърчи вежди. — Споменаха ли, че се канят да забавят бойните кораби по реката, Поул?
— Зедар го предложи — отвърна тя, — но Торак каза „не“. Не желае да разделя силите си. Той иска Во Мимбре на всяка цена и затова се нуждае и от последния човек. Колко остава до съмване?
— Три или четири часа — отговорих.
— Тогава имам време да се изкъпя. Ако ме извините, господа, ще се оттегля.
Струваше ми се, че нощта никога няма да свърши. Развълнувано крачех напред-назад по стените на града, взирайки се в мрака. Звездите бяха много ярки, но луната не се виждаше. Поетите са склонни да превъзнасят блясъка на звездите, но под тяхната светлина не може да се види почти нищо. После върху хоризонта на изток насред чернилката, която изглеждаше безпределна, примигна бледо светло петно. Най-напред единственото, което можах да различа в равнината пред стените на Во Мимбре, бяха само тъмни маси. Някъде далече, към края на лагеруващите войски на Кал Торак, примигващите сигнални огньове блещукаха като светулки. Генералите на Торак току-що се бяха измъкнали от Улголанд, а виждащите в тъмното улгоси доста ги бяха изнервили.
Присъединих се към Мандор и Уилдантор на стената над масивната главна порта и тримата зачакахме.
— Май времето ще е добро — отбеляза Уилдантор с тих глас, както обикновено говорят хората много рано сутрин.
— Освен ако не завали — допълни Мандор. Не мисля, че се опитваше да каже нещо забавно, но забележката му разсмя Уилдантор.
Утринната светлина ставаше по-силна с всеки изминал миг и наяве излизаха все повече подробности. Обсадните машини, за които спомена Поул, приличаха на огромни вретеновидни черни насекоми с тънки крайници, дълги извити гърбове и малки глави с формата на ведро. Те бяха обкръжили града на около сто и петдесет крачки от стените. Тъмните и набити тули, които ги обслужваха, се тълпяха наоколо като бълхи.