Преследвах го, докато стигнахме на няколкостотин метра от позициите на мургите. После изприпках обратно към хълмовете. „Белтира — призовах близнака, който беше с Чо-Рам и Родар, — мимбратите са твърде заети. Сега е моментът да слезеш и да разпердушиниш мургите.“ „Щом като го искаш“, беше отговорът. Само след миг Чо-Рам поведе конницата си надолу по хълма, за да намери занимание и за мургите.
Тактиката на алгарите доста се различава от тази на мимбратите. Тежката кавалерия се врязва в противника, за да го смаже, леката кавалерия обаче го разцепва на малки групички. Ад Рак Кторос също имаше конни отряди, разбира се, но те изобщо не бяха равностоен отпор за алгарите. Скоро пред редиците на мургите се разиграваше битка в движение и беше очевидно, че конниците на мургите не са по-добрите. А когато те вече бяха извадени от строя, пристигна Родар със своите копиеносци. Улгосите на Браса бяха пръснати несиметрично сред техните редици, прикривайки се умело. Тази комбинация се оказа много ефектна. Наистина е невъзможно да доближиш човек, който държи триметрова пика, а докато се пазиш да не те разпори на парчета, вниманието ти е изцяло ангажирано с него. Улгосите пък са дребни и бързоподвижни хора. Много мурги усетиха това на гърба си през този ден. Оръжията на улгосите са извънредно неприятни. Сред тях има много куки и подобни на трион остриета. Сред редиците на мургите се надигна вълна от писък и врясък. Ножовете на улгосите не са предназначени да убиват бързо и безболезнено. Улгосите вероятно мразят ангараките дори повече и от алорните, затова с особено настървение избиваха мургите. Убити обаче падаха само тези, които се изпречеха на пътя им. Целта на Браса бе да преведе хората си през фронта на мургите и да се разправи с гролимите. Бяхме снабдили улгосите с черни роби с качулки и това им позволи да се промъкват сред мургите без затруднения. Когато Зедар стигнеше до пълно отчаяние, той вероятно щеше да призове свещениците на Торак да му съдействат, за да наруши правилата. Задачата на Браса беше, ако Зедар опита това, да няма много свещеници, които да му се притекат на помощ.
Наблюдавах схватките от върха на една оголена купчина скали и когато реших, че мургите са напълно ангажирани с битката, изпратих мисълта си в посоката на Белдин. „Къде си?“ — повиках го.
„На около половин миля от войската на надраките — отвърна. — Череките вече ги почнаха.“
„Можеш да пуснеш и легионите на Керран. Мимбратите са притиснали здраво малорианците, а Чо-Рам и Родар изцяло са ангажирали вниманието на мургите от другата страна. Време е да ударим надраките и тулите. Преценете дали Керран ще може да си проправи път през редиците им с някои от легионите си. Мисля, че мимбратите скоро ще се нуждаят от помощ.“
„Ще го направим.“
„Поулгара!“ — призовах след това.
„Заета съм, татко. Не ми вади душата.“
„Какво правиш в момента? Казах ти да стоиш настрана!“
„В кулата на Торак съм. Трябва да знаем какво готвят двамата със Зедар.“
„Махай се оттам, Поул! Много е опасно!“
„Знам какво правя, татко. Не се вълнувай толкова. Какво си направил на Зедар — само куца напред-назад и стене.“
„Ущипах го няколко пъти. Съжалява ли той за това, което стори?“
„Не. Опитва се да убеди Торак да се покаже и да поеме командването. Но за сега няма голям успех. Торак отказва да помръдне,“
„Сигурно чака предизвикателството на Бранд. Предполагам няма начин да те убедя да излезеш оттам?“
„Тук съм си много добре, татко.“
„Торак сигурно ще те чуе, Поул.“
„Не може да чуе нещо, което е охранявано свише. Нито може да ме чуе, нито да ме види. Ще ти кажа, когато реши да излезе.“
Промърморих няколко ругатни под нос, но те не бяха от сърце. Това, че Поулгара беше под един покрив с Торак и Зедар, ни даваше огромно предимство. Поприкрих се сред камънаците и приех отново образа на сокол. Няма да повярвате колко добре може да се направлява битката, ако летиш над бойното поле. Сега бяхме обградили войската на Торак от всички страни, с изключение на северната. Не бих желал да разкривам пред Зедар тази малка изненада, а я пазех за времето, когато той вече ще е въвлякъл и резервите си в битката. Исках всички части на ангараките да са заети с някоя схватка, за да хвърля срещу тях риванците, сендарите и астурианците. Положението на противника и сега беше отчаяно, но щеше да се влоши още повече, когато легионите на Керран си пробиеха път през надраките и тулите и атакуваха малорианците отдясно.