Коварството на Необходимостта, която говореше чрез устата на Бранд, беше достойно за възхищение. Торак никак не искаше да се среща лице в лице на дуел с Бранд, но яростта му замъгли здравия разум. Беше изключено Торак, който е съвършен егоманиак, да не отвърне на тази обида.
— Аз съм Бранд, Пазителят на Рива — отвърна Детето на Светлината, — и те предизвиквам теб, долен и уродлив, и цялата ти паплач. Покажи силата си, приеми предизвикателството ми или се махай и никога повече не смей да заставаш на пътя на Западните кралства.
Това беше наистина много дръзко. Торак все пак беше Бог. Със или без забраните на Необходимостта, това със сигурност щеше да го извади от равновесие. В този момент аз си представих ново разцепване на света. Слава на боговете, това се размина, но той накълца още няколко камъка с меча си.
— Внимавай — изрева той с глас, който сигурно са чули чак в Тол Хонет, — аз съм Торак, Крал на кралете и Повелител на боговете. Не се боя от никой смъртен, нито пък от отдавна забравените богове. Вие ще изпитате силата ми. Ще дойда и ще размажа този гръмогласен ривански глупак, а враговете ми ще се прегънат пред моята ярост. И Ктраг Яска отново ще бъде мой, а заедно с него и целият свят!
Независимо от всички предупреждения, той все пак прие предизвикателството на Бранд. Разменените дързости между двамата накараха бойното поле да притихне. Много от воините, моите и на Зедар, изглеждаха като парализирани от пронизващия звук на тези гръмотевични гласове. Битката беше прекратена. Тишината се нарушаваше единствено от стоновете на ранените и умиращите. Хвърленото предизвикателство и това, че то беше прието, стовариха отговорността за изхода от битката при Во Мимбре на раменете на Бранд. И на Торак също.
Едноокия закрачи на север, а неговите малорианци се тълпяха панически встрани от пътя му, щом ги наближеше. Бранд също така неумолимо се отправи на юг. Аз се преобразих на вълк и хукнах след него. Над главата му летеше бялата сова.
Бранд беше с могъща фигура, тежки рамене и силни ръце. По много неща приличаше на Драс Бичия врат, макар и да не беше толкова висок. Неговият щит бе привързан към лявата ръка. Беше се постарал да намери отнякъде сиво риванско наметало и да го прикачи върху щита, за да скрие Сферата на Учителя. Мечът, който носеше, не беше толкова голям като на Желязната хватка. Въпреки това беше достатъчно огромен, та да не ми се прииска да го размахам.
Покрит с черната си ризница, Торак размаха своя Ктрек Гору, устремен към нас. Споразумението между двете Необходимости му пречеше да ни се яви така огромен, както се показа при срещата с Гарион в Ктол Мишрак, но и така беше едър колкото Бранд. Доколкото се виждаше на пръв поглед, силите на двамата бяха равнопоставени. Досега нито един от двамата нямаше някакво по-особено предимство — нито по ръст, нито по въоръжение. По всичко личеше, че дуелът ще е много интересен.
Двамата тръгнаха един срещу друг, докато не се приближиха на няколко метра. Внезапно спряха, очевидно следвайки някакви инструкции. Бранд пак заговори:
— Аз съм Бранд, Пазителя на Рива — представи се той вече с нормалния си глас. — Аз съм този, който ще се бие с теб, Торак. Пази се, защото духът на Белар и Алдур е с мен. Единствен аз ще застана между теб и Сферата, заради която поде тази война на запад.
Торак не му отговори, но затова пък се обърна към мен.
— Върви си, Белгарат — каза. — Бягай, ако ти е мил животът. Скоро ще имам малко свободно време, за да издам най-сетне онази заповед, която отдавна съм ти обещал. Не вярвам дори ти да оцелееш след моята заповед.
Изобщо не разбирах защо си губи времето с това. Трябваше да е наясно какъв ще е моят отговор. Оголих зъби и изръмжах.
После той се обърна към совата, която кръжеше из въздуха над главата на Бранд.
— Отречи се от баща си, Поулгара, и ела с мен — каза той със странно омекнал и подмамващ глас. — Ще се оженя за теб — продължи той, — и ще те направя Кралица на целия свят, а твоята сила и могъщество ще са първите след мен.
Това предложение за брак вече пет века преследва Поулгара в нейните кошмари. То сериозно разтревожи гролимите и оттогава те я избягват. Сигурно не искат да оскърбят избраницата на Торак. Подозирам, че тази идея му е била подсказана от Ашабския оракул, а вероятно същият пасаж беше подтикнал Зедар да подмами Илесса.
Крясъкът на една сова обикновено си е просто крясък, но Поул успя да го изпълни с пренебрежение и подигравка, за да покаже ясно какво мисли за това предложение за брак.