Виждах как лицето на Елдриг става все по-червено и по-червено. Мергон просто предизвикваше съдбата.
— Озадачен съм и от нещо друго — продължи говорителят на Ран Борун. — Защо изведнъж решихте да пренебрегнете установените от толкова време договори и спогодби? Всички вие сте подписвали договори с империята, а сега сте готови да ги изхвърлите през прозореца. Дали е наистина разумно да оскърбявате Ран Борун, особено като се има предвид числеността на неговата армия?
— Чуй ме, Мергон — изръмжа войнствено Елдриг. — Алория е там, където казвам аз, а зад гърба си имам достатъчно силна армия, за да подкрепи думите ми. Ако желаеш да се върнеш в Тол Хонет и да докладваш какво сме решили тук, тръгвай още сега. Бойните ми кораби са достатъчно бързи, така че мога да бъда там доста преди теб. Ако се наложи, и сам ще разясня всичко на Ран Борун. После ще отскоча до Стис Тор и ще постъпя по същия начин със Селмисра.
— Сигурно точно така и ще стане — намеси се Горим. — Ето че се приближаваме към тази втора Битка при Во Мимбре, за която спомена крал Ормик. Смятам обаче, че първата ни стига, какво ще кажете? Вие, алорнски крале, искате да поканите Бранд за върховен водач на целия Запад, защото той е алорн. Толнедра и Нийсия признават неговите заслуги, но не биха искали да му се подчиняват като на владетел — също защото е алорн. Нека избегнем тази зараждаща се война. Вече имаме достатъчно избити зад гърба си. Истината е, че нито един човек не може да управлява целия Запад, така че нека оставим завинаги тези спорове. Познавам Бранд достатъчно добре, за да знам, че той не би приел короната, ако му я предложите.
— Добре казано, Блажени Горим — горещо го подкрепи Бранд. — Не бих искал да те разочаровам, Елдриг, но аз не съм този твой предводител. Така че ще трябва да намериш някой друг, който да подхожда на тази титла.
— Не можем да седим със скръстени ръце, Бранд — възропта Елдриг. — Ти уби Торак. Ние трябва по някакъв начин да те възнаградим за това. Тогава какво ще кажеш за всичките ни съкровища или пък нещо подобно?
— Може ли едно предложение — намеси се Горим. — Защо не дадем за жена на Бранд принцесата на империята Толнедра? Това е най-високата чест, която може да ти отдаде Толнедра, Бранд.
— Вече имам жена, Блажени — каза му Бранд, — а само един луд може да поиска повече от една жена. Не ми трябва и корона, не искам толнедранската принцеса, нито пък съкровищата на останалите кралства. За какво са им на риванците съкровища? — Той постави ръка на щита си. — Ако още не сте забелязали, аз вече имам съкровище и нашата раса го пази с цената на живота си вече две хилядолетия. Нима искате да ни натоварите да пазим и друго съкровище? Колко живота мислите, че имаме? Горим е прав. Не мога да седя в Рива и да управлявам света. Ако нещо се случи в Нийсия или пък в пещерите на Улго, ще мине месец преди аз дори да чуя за него. Нещо повече — аз служа на Белар. Мисля, че можем да обидим Недра, Иса и Чалдан, ако приема да съм ваш предводител. Да не говорим, че УЛ също може да се възпротиви. Ако наистина ще има върховен предводител, то той ще бъде посочен от боговете, а не от хората.
Тогава не издържах и реших да сложа край на тези брътвежи. Станах и взех думата.
— Щастливи сме да чуем съвета на Вечния човек — промърмори Горим.
— Щастливи или не, ще го чуете — рекох безцеремонно. — Какво, в името на всички богове, ви прихвана, та спорите около тази абсурдна идея, Елдриг? Бранд не е призваният за върховен вожд. Вие сигурно също си давате сметка за това.
Елдриг изглеждаше смутен.
— Но нали победи Торак? Мислех, че можем да се придвижим още напред, това е всичко. — После вдигна ръце. — Е, добре, малко насилих нещата, признавам. Надявах се, че това е последното събитие. Силно желая то да се случи, докато съм жив, затова реших, че е възможно малко да ускоря предреченото. Сигурно сгреших. Съжалявам. Мрин може да има предвид и Бранд, обаче, не е ли така?
— Изключено — намеси се Белтира. — Кралят на Рива ще е върховният вожд, а не риванският Пазител.
— Е, добре — заплете се безпомощно Елдриг. — Мислех, че Бранд е почти крал.
— Не и от моя гледна точка. Не съм крал — каза му Бранд.