— Това ще е проблем, лорд Бранд — колебливо рече Уилдантор. — И свещениците ни се крият по горите като всички нас. Отчето може и да откаже да извърши церемонията.
— Няма да се дърпа дълго, приятелю — намеси се Мандор. — Не и ако цени доброто си здраве.
— Би ли посегнал на свещеник?
— Ако дългът ми към Арендия го изисква — отвърна Мандор. — Макар че тази постъпка дълбоко би ме покрусила.
— Сигурно ще е така. Да вървим и да намерим свещеник тогава. Докато го влачим насам, ще му обясниш за какво става дума.
Така Кородулин и Маясерана се ожениха и Арендия формално беше обединена. Макар между мимбрати и астурианци да имаше още дрязги, откритите и кръвопролитни битки постепенно отмряха.
След сватбата кралете на Запада се пръснаха. Все пак дълго време не се бяхме връщали у дома. Двамата с Поул придружихме Бранд на север до Арендския панаир, там се сбогувахме и потеглихме по пътя, който водеше към границата с Улго.
— Ще вземеш ли Гелан в Алдурфорд? — попитах дъщеря си, след като бяхме изминали няколко мили.
— Не, татко. Не мисля, че това ще е добро решение. Много алгарски воини ни видяха във Во Мимбре, а част от тях идваха от Алдурфорд. Някой може да направи връзката. Най-добре ще е да отидем на съвсем ново място.
— Къде?
— Мисля да се върна в Сендария. След Во Мимбре там едва ли ще има много гролими.
— Ти решаваш, Поул. Гелан е твоя отговорност, така че каквото и да направиш, ще се съглася с теб.
— О, благодаря ти, татко! — отвърна саркастично тя. — А, и още нещо.
— Какво?
— Стой настрана от наследника, стари вълко. Този път говоря сериозно.
— Както кажеш, Поулгара.
Не мислех да се съобразявам с това, разбира се, но все пак привидно се съгласих. Така е по-лесно, отколкото да се спори с нея.
II част
Гарион
Единадесета глава
У всеки, който нарича себе си историк, се забелязва странно раздвоение. Подобни учени лицемерно ни убеждават, че казват единствено чистата истина за случилото се. Но ако само отгърнете писанията на някой такъв компетентен историк и надникнете в скритите им дебри, ще откриете просто разказвач на приказки. А повярвайте ми, никой няма да разкаже каквато и да е история, без да я поукраси малко. Прибавете към това и факта, че ние винаги се влияем от политическите си и религиозни предразсъдъци и ще разберете, че на нито един исторически труд за което и да е събитие не може да се вярва напълно. Дори не и на този. Това, което ви разказах за Битката при Во Мимбре, е малко или много истина. Но ще оставя на вас да прецените докъде стига истината и къде започва измислицата. Това изостря мисълта.
И така, решенията, които взехме във Во Мимбре, бяха дори по-важни от самата битка. Войната с ангараките беше кулминационната точка от една поредица събития. Под кулминация аз разбирам „край“. Съглашението от Во Мимбре сложи началото на нова поредица събития, така че съвсем основателно може да бъде смятано за начало.
Оформените като официален документ решения, които Горим ни прочете в края на срещата, бяха точно това — обобщение. Същността на въпроса бе формулирана в няколко точки, а ние не позволихме на услужливите мимбратски писари да прибавят нищо повече. През годините бях видял много нелепици, превърнати в закон или пък провъзгласени за кралски указ, само защото някой полузаспал писар е пропуснал ред или пък е преместил цяла група думи. Тези решения бяха изключително важни. Точките, които приехме, прикриваха как именно кралят на Рива ще издаде заповедта си към армията, как ще трябва да реагират отделните кралства и други съществени подробности. Признавам, присъствието на Бранд, който току-що беше повалил Кал Торак, разтърсвайки света с тази постъпка, ми помогна да пробутам много неща, за които иначе едва ли бих намерил сносно обяснение. Те задължително трябваше да се включат в съглашението, но убеждаването на останалите крале в тяхната важност щеше да ми отнеме години.
Поулгара диктуваше детайлите на тази скромна церемония, която се превърна в ритуал през следващите пет века. Тук умишлено използвам думата „диктуваше“, тъй като прекрасната ми дъщеря не щеше и да чуе за каквито и да било поправки или изменения. Мергон, посланикът на Толнедра, едва не получи апоплектичен припадък, докато тя приключи. Не съм съвсем сигурен дали и Ран Борун би понесъл това.
— Така ще бъде оттук насетне — заяви тя. Това едва ли беше най-подходящият начин да поставиш въпрос на мирна конференция. — От днес нататък всяка принцеса на Имперска Толнедра на шестнайсетия си рожден ден ще се представя с булчинска рокля в тронната зала на Рива. Ще остава там три дни. Ако през това време риванският крал се яви, за да я вземе, те ще се оженят. Ако ли не, тя ще е свободна да се върне в Толнедра и баща й може да й избере друг жених.