— Как тогава ти ги откри?
— Чист късмет. Излезе от пещерата да търси дърва за огъня, а точно тогава аз прелитах над мястото.
— Сигурен ли си, че Торак е вътре?
— Ами, всъщност да, Белгарат. Влязох в пещерата, за да се убедя.
— Какво си направил?!
— Не се вълнувай, Зедар не знае, че съм бил там. Беше даже достатъчно мил сам да ме внесе вътре.
— Как успя да го постигнеш?
Той сви рамене.
— Превърнах се в буболечка, бълха по-точно. — Той се разсмя. — Това наистина е предизвикателство. Нямаш представа как се отразява на вътрешностите такава компресия. Така де, Зедар не е много чист тези дни и е изпохапан от бълхите, пък има и въшки. Скочих на главата му и се зарових в косата, докато се навеждаше да събира съчките. После се прибра обратно вътре и там на една равна скала лежеше старото Опърлено лице, целият скован в лед. Зедар пак му е сложил маската — сигурно от физиономията на неговия бог му се гади, също както и на цялото останало човечество. Останах на мястото си, докато Зедар легна да спи. Тогава го ухапах няколко пъти и заподскачах навън от пещерата.
Внезапно ме напуши смях и аз се разкисках. Просто не можах да се въздържа.
— Какво ти е толкова смешно?
— Че си го ухапал!
— Предвид обстоятелствата това беше най-доброто, което можех да направя. Не бях достатъчно голям, за да му смачкам главата. Но затова пък следващата седмица много ще го сърби скалпа. Ще се отбивам в пещерата от време на време, за да проверявам дали са още там. Малория пак се разпадна на малки части.
— Така ли?
— Когато светът разбра, че Торак го няма вече, в различни части на континента започнаха да се надигат движения за независимост. Старият император — този, когото Торак детронира — се е върнал на трона в Мал Зет, но това е само символично. Той има внук — Корзет мисля че му е името. Старецът го подготвя да обедини Малория. Канех се да се промъкна в двореца и да прережа гърлото на малкото чудовище, но Учителя много категорично ми забрани да го правя. Явно някой от наследниците на Корзет ще ни трябва. Така че предай всичко това на близнаците и на Поул. Аз се връщам в Ктол Мург. Смятам да попаса в главата на Зедар още известно време.
След тези думи Белдин отново се покри с перушина и отлетя.
На следващата сутрин се извиних на Мандор и Уилдантор за внезапното тръгване и потеглих на север. Имах намерение да отида в Селин и да предупредя Поул за тези разкрития, но не бях изминал и пет мили, когато чух тропота на галопиращ кон зад гърба си. Бях втрещен, когато разбрах, че това е генерал Керран.
— Белгарат! — изкрещя той още преди да ме е догонил. — Слава на Недра, че те настигнах преди да изчезнеш в дебрите на Астурианския лес! Ран Борун иска да се върнеш в Тол Хонет.
— Защо трябваше да праща тебе? — попитах аз, учуден, че един генерал на средна възраст се е обърнал на момче за всичко.
— Въпросът е много деликатен, стари приятелю. В Тол Хонет става нещо, което пряко те засяга. Императорът не желае дори да се мяркаш в двореца. Изпратен съм да те заведа на сигурно място и после да те оставя сам да решаваш. Негово Величество смята, че това е от онези неща, които един толнедранец не би проумял, но ти със сигурност можеш.
— Успя да раздразниш любопитството ми, Керран. Кажи ми поне някои подробности.
— Има един от рода на хонетите, който е завършен разбойник.
— Аз пък мислех, че всички са такива.
— Този е толкова лош, че даже фамилията се е отказала от него. Някои от делата му така вонят, че дори носовете на хонетите не могат да ги изтърпят. Та този Олгон е способен да стори всичко за пари. Върти сделки в най-изпадналите кръчми, където се събират джебчии и наемни убийци. Искахме да го държим под око, затова няколко наши агенти се промъкнаха по тези места и се сляха с постоянната им клиентела. Убедени сме, че там има и хора на драснианския посланик.
— Няма да изгубиш, ако се обзаложиш — съгласих се.
— Така е. Но накратко, преди няколко седмици някакъв нийсанец се срещна с този хонет Олгон. Каза му, че човекът, който го е наел, ще плати луди пари, ако те открие. А ако разбере къде се крие и лейди Поулгара, ще го отрупа със злато, ще го отрупа със злато.
— Поул не е в Толнедра.
— Бяхме сигурни в това, но хората на Олгон са пръснати навсякъде из Западните кралства. А също така той поддържа връзки с всеки крадец или престъпник от тази страна на укреплението.
— Защо ли някой от Нийсия ще се опитва да ни намери?
— Този, който го е наел, не е от Нийсия. Един от агентите ни е бил достатъчно близко и е дочул името му. Казва се Ашарак Мурга.