После се обърна на пети и излезе от кръчмата.
Нещо не беше наред тук. Държаха се твърде демонстративно. Знаех, че маскировката ми не може да бъде разкрита, но беше твърде възможно Олгон или оня нийсанец да са разпознали някой от драснианските или толнедрански шпиони тук. Това, което наблюдавах, беше внимателно обмислено и умело изиграно, за да ги подведе. Започнах да се изпълвам с подозрение към цялата тази история. Изчаках още няколко минути. После станах и разбих чашата си в пода.
— Писна ми от тази помия — казах високо. — Ако искам да пия вода от реката, мога да отида при някой кей и да се налоча, без да плащам за това.
После напуснах демонстративно кръчмата. Продължих да се клатушкам, докато не се убедих, че никой не ме следи. После приех собствената си форма и се върнах в посолството на Драсния, тъкмо когато нощта падаше над Тол Хонет.
— Някой от хората ти виждал ли е наистина Ашарак? — попитах Керал.
— Досега не, Древни — отвърна посланикът. — Опитвахме се да проследим дагаши до неговия работодател, но той все успява да ни се изплъзне.
— Това не ме учудва. Никак не е глупав този дагаши — носи змийско жило. Когато се наведе над масата, го видях да се очертава под копринената му роба.
Керал подсвирна.
— Какво е това змийско жило? — попита Керран.
— Триъгълен нож за хвърляне — отговори Керал. — Дълъг е около петнайсет сантиметра и има много остър бръснач. Краят обикновено е намазан с отрова. Само най-високопоставените сред дагаши го използват.
— В това няма никакъв смисъл — избухнах аз. — Тези високопоставени дагаши са много скъпо платени. Защо му е тогава на Ашарак да плаща и на някакъв скитник. Започна доста силно да мирише на гнило около тази история. Някой дава много пари, за да ни накара да повярваме, че Ашарак е тук, в Тол Хонет, но аз няма да се убедя в това, докато някой не го види с очите си.
— Защо са му на Ашарак всички грижи и разходи само заради това? — Керран изглеждаше объркан.
— Защото иска да ме заблуди, че е тук, когато всъщност е на друго място — отговорих. Не го казах, но бях почти сигурен къде всъщност е Чамдар. — Е, добре — продължих, — аз търся Чамдар, докато той търси някой друг. Мисля, че има начин да го накарам да се върне в Тол Хонет, изплезил език от бързане.
— Какво мислиш да правиш, Древни? — попита Керал.
— Хората на Чамдар търсят Поулгара. Ще се постарая наистина да я намерят, при това тук, в Тол Хонет. Да вървим в двореца, трябва да говоря с Ран Борун.
Тримата се упътихме към императорския палат и почти веднага бяхме приети в императорските покои.
— Добър вечер, господа — посрещна ни Ран Борун, излегнат с лютня в ръка, по чиито струни подрънкваше. — Усещам, че нещо се задава.
— Имам нужда от помощ, Ваше Величество — казах.
— Само кажи каква.
— Този Чамдар, за когото сигурно вече сте чули, е гролимски свещеник, който върши мръсната работа на Ктучик.
Очите на Ран Борун се присвиха.
— Значи е много по-важен, отколкото си мислехме. Какво го води в Толнедра? Мислех, че случилото се във Во Мимбре окончателно е подрязало крилете на гролимите.
— Сигурно е така, Ваше Величество, но Чамдар не е обикновен гролим. Ктучик му възложи тази задача преди много време, а Чамдар има нрава на хрътка преследвач. Дъщеря ми се грижи за нещо, което е много важно и Чамдар от години се опитва да я открие. Толкова е обсебен от тази идея, че предполагам дори не е разбрал какво се случи при Во Мимбре.
— Защо търси тук тогава? Нали дъщеря ти не е в Толнедра?
— В момента не е, но мисля, че и Чамдар не е тук. Цялата история с пропадналия хонет е примамка, която цели да ме убеди, че Чамдар е в Тол Хонет. Определено иска да прикове вниманието ми тук. Сега обаче ще обърнем играта и аз ще го принудя да долети запъхтян в Тол Хонет, а Керал ще го държи под око.
— Как мислиш да постигнеш това?
— Керал ще накара хората си да пуснат лъжлива информация, която да стигне до ушите на Олгон. Ще ви бъда задължен, ако накарате агентите си да сторят същото. Кажете им обаче да бъдат особено внимателни. Хората на Чамдар вече не са мурги. Той използва дагаши. Мургите не са много умни, при това лесно се забелязват в тълпата. Дагаши са изключително умни и трудно се разпознават.
— Какви са тия дагаши?
— Членове са на полурелигиозен орден, основан във военния окръг Агара, Югозападен Ктол Мург, Ваше Величество. Те са преди всичко наемни убийци, но и много добри шпиони. Могат да ни причинят главоболия, защото не изглеждат като мургите.
— Как са го постигнали?
— Чрез кръстоски. Нийсанците им продават робини от цял свят, а мъжките рожби на тези робини се обучават и предават на ордена. Те са фанатично предани на старейшините. Много са опасни освен заради задачите, които изпълняват, и заради това, че са практически невидими. И тук стигаме до услугата, за която ви помолих.