И тогаз крила повяха — сякаш ангели летяха
И вестяха те утеха, тихо слезли в нощний мрак —
„То — извиках, — о, несретний! в твойте скърби неприветни
Бог забвение, най-сетне, праща с ангели — Всеблаг!
Пий забвение и чакай светла вест на Бог Всеблаг!“
Грак простена: „Нивга пак!“
„Ти си вещ пророк — стихия! — викнах аз. — Към теб вопия!
Щом те запокити Злият с буря върху този бряг, —
Свят балзам за скръб и спомен нявга в Галаад псаломен,
Ще намеря ли бездомен — предскажи ми в своя грак!
О, кажи на мен, бездомен, в своя вероломен грак!“
Той отвърна: „Нивга пак!“
„Птица или дух на Злия! ти си вещ пророк — стихия!
Предскажи! Към теб вопия — след скръбта на земний мрак,
Ще ли види с радост взорът пак на ангелите в хора
Светлий образ на Ленора — в Рая сред венци и зрак?
С радост да сияй във взора — сред лъчи и вечен зрак?“
Той отвърна: „Нивга пак!“
„Нека туй, що ти програка, бъде на раздяла знака! —
Станах с вик. — О, син на Мрака, потъни отново в мрак!
Тук перо да се не мерне в спомен за лъжите черни!
Избави ме от неверний призрак твой над моя праг!
Пак самотност, скърби верни нека бдят над моя праг“.
Той отвърна: „Нивга пак!“
И крила той не разпери — верен подслон тук намери! —
И над бледний бюст той черен — демон същ над моя праг! —
Бди, седи, мълчи, не грака — сякаш в хищен сън той чака,
Като хвърли сенка в мрака и прогони сетний зрак —
И душата ми във мрака няма да дочака зрак —
Зная вече — нивга пак!