— Честно казано, не съм имала време да го осмисля.
Кима, сякаш разбира.
— Да, това ще е огромна промяна за теб — вмята той небрежно, а гласът му е мазен като олио.
Вената на шията ми трескаво пулсира.
— За мен?
Обувките му изскърцват по чакъла на пътеката. Звукът опъва нервите ми.
— Да. Вече не си най-важната тук.
Забързвам крачка през центъра на селището, покрай училището и залата за събрания. Нямам търпение да стигна до Нидия.
— Това изобщо никога не е било вярно.
— Напротив, беше. А сега вече сте две. Имаш конкуренция.
Спирам и се обръщам с лице към него, макар част от мен да иска да избяга. Или да го удари с юмрук.
Той вдига едната си златиста вежда.
— Просто казвам. — Махва с ръка. — Касиан не може да ви има и двете.
Взирам се настойчиво в него. Той не трепва. Дори не отклонява поглед.
Скръствам ръце на гърдите си и решавам да карам направо.
— Искаш да кажеш, че сега ти имаш шанс с някоя от нас?
Той се усмихва отново само с устни, а очите му остават сериозни. Изведнъж изпитвам силно презрение към него — към това амбициозно, алчно момче, което вижда в мен и сестра ми начин да се изкачи в йерархията. Мразя го, задето си мисли, че може да вземе тази, която Касиан не пожелае. Представя си, че всичко е толкова просто — Касиан си избира, а Корбин като уличен помияр обира останките. Мускулите ми се стягат от гняв. Да бе, мечтай си!
Изсумтявам, обръщам се и продължавам, като още повече ускорявам крачка и стъпвам тежко и отривисто по земята.
— Няма да стане — казвам му през рамо.
— Не можеш да избягаш от това, Ясинда. Вече не.
— От какво? — завъртам се рязко. Искам да съм много ясно разбрана за това, което той намеква.
— Ако не се събереш с Касиан, чичо ми ще избере мен. Може да ни е хубаво заедно, Ясинда.
— Сигурно се шегуваш.
Той излъчва самодоволно гърди.
— Моят род ръководи този прайд през последните четири века. Дори баща ти не успя да узурпира властта на семейството ми.
— Ти пък какво ли знаеш за баща ми? — казвам и продължавам бързо напред.
— Само това, което ми е казано. Преди да изчезне, той непрекъснато се е опълчвал на чичо ми. Но без резултат. Семейството ми е най-подходящо да управлява прайда. Винаги сме били най-силни… и ще станем още по-силни, ако към родословното ни дърво се добавят огнедишаща и шейдър.
Усещам как по лицето ми избива ледена пот само при мисълта за Корбин и мен като двойка. Признавам, че идеята да съм с Касиан никога не ме е карала да се чувствам чак толкова зле.
— Ти си побъркан — отвръщам и продължавам напред, като с облекчение установявам, че той не ме следва.
— Вече не решаваш ти, Ясинда! — извиква той след мен. — Изгуби тази възможност. Или ще съм аз, или Касиан.
Знам, че това не е празна заплаха. Той е любимият племенник на Северин все пак. Знае някои неща, до които аз нямам достъп. И за разлика от Касиан той не се опитва да ми помогне задкулисно.
Казвам си, че трябва да съм доволна, задето споделя с мен плановете си. Сега мога да предприема нещо, за да ги осуетя. С Тамра няма да позволим да ни принудят да се обвържем с когото и да било. Освен, разбира се, ако сами не искаме. Премигвам при мисълта, че Тамра определено иска да се обвърже с Касиан.
Гласът на Корбин ме следва през мъглата.
— Кажи на Тамра, че ще намина при нея по-късно.
Потръпвам от това.
Сигурно трябва да искам той да се събере с Тамра. Така ще се спася от ужасната перспектива да съм с него. Но не бих го пожелала и на най-големия си враг, а какво остава на сестра ми. Крача с решителни стъпки към къщата на Нидия и се опитвам да се убедя, че прайдът не е фашистки режим, в който от всички се изисква пълно подчинение. Не е. Това е единственото място, където моята същност на драки може да живее свободно. Забавям ход, когато наближавам къщата, защото забелязвам самотна фигура да стои на стража точно пред портата на поселището. Малко по-близо разпознавам Гил, приятел на Касиан.
Махам му за поздрав.
— Идваш да видиш сестра си? — извиква той.
Кимам, след това се намръщвам на нелепо ухилената му физиономия.
— Поздрави я от мен.
— Добре.
Гил никога преди това не е обръщал внимание на сестра ми. Доколкото знам, той дори не е говорил досега с нея. Един от многото, които гледаха през Тамра, без да я виждат. А сега иска да й предам поздрави?