— Как иначе да те срещна?
— Ами, не зная. Може би у дома?
Или пък не му се ще Тамра да чуе, че той ме посещава вкъщи? Да ни видят двамата заедно, просто така… разхождащи се из града — не е кой знае какво. Може да го отдадат на случайно съвпадение. Ако е така, той в крайна сметка не е съвсем безразличен към Тамра. Свъсвам леко вежди, чудейки се защо тази мисъл не ме изпълва с очакваното облекчение. Та нали точно това исках? Чувствата им да са взаимни. Отново забързвам крачка.
— Трябва да поговорим — улавя ме над лакътя, с което ме кара да се обърна към него.
— За какво, Касиан?
— Онзи ден…
Паника стисва гърлото ми.
— Беше грешка — довършвам изречението, решена да го накарам и той да мисли така.
През лицето му преминава сянка. Емоция, която никога не съм виждала у него. Като се замисля, той рядко издава някакви чувства — и точка. Няма какво да добавя.
— Касиан! Изчакай ме!
И двамата се обръщаме. Мирам бърза да ни настигне.
Промърморвам нещо не особено любезно. Другите може и да омекват към мен, но не и Мирам. Тя продължава да ме гледа накриво, сякаш съм й сторила нещо.
Тръгвам да си вървя, но Касиан още държи ръката ми. Извръщам очи към пръстите му, после към лицето му.
— Тя не повика мен. Направи ми услуга и ме пусни.
Касиан се намръщва и тъмните му очи ме пронизват.
— Не сме приключили — изръмжава той.
— Напротив — тръсвам глава и се изпълвам с хладна решимост. — Приключихме.
Отскубвайки ръката си, продължавам по пътя си, преди Мирам да ни е настигнала.
Събираме се на летателното поле в отдалечената северна част на селището. Близо трийсетина от нас са тук, облечени в обичайните роби — дрехи, лесни за сваляне и за намятане.
Високи борове обрамчват полето. Планините се извисяват над тях с назъбените си била, които са в няколко нюанса по-тъмни от нощта.
Дори Северни се присъединява към нас, въпреки че не е облечен подходящо. Явно тази вечер е дошъл само да ни хвърли едно око, без той самият да лети. Забелязва ме и в изражението на лицето му успявам да зърна искрица одобрение. Макар че не искам това да ми влияе, усещам някаква лекота в гърдите си. В края на краищата вече съм взела решение. Да оставя всичко зад гърба си. Да се откажа от егоистичните си желания, които само вредят на останалите. Да продължа живота си тук и да забравя чувствата си към едно момче, с което не ми е писано да бъда.
Това означава да се разбирам с всички. Дори със Северин.
С папка в ръце нашият инструктор по летене ни оглежда и преброява.
Традиционно ни се зачислява партньор за полета. Някой, от когото не се отделяме през цялото време. Веднага пристъпвам към Тамра, изявявайки по този начин желанието си. Тази вечер ще летим заедно.
Мярвам Лаз и нещо пробожда сърцето ми, когато виждам, че е в двойка с Мирам. Очите й се вперват в мен. За миг си помислям, че ще дойде насам, но после извръща поглед.
— Ще дойде — казва Тамра. — Просто я е страх.
— Страх? От какво?
— Че те е изгубила.
— Та нали тя ме избягва!
— Да, защото така успява да се овладее. Не може да контролира нито теб, нито онова, което се случи. Да нямаш контрол върху случващото се в живота ти… си е доста плашещо.
Поклащам глава с усмивка.
— Кога стана толкова мъдра?
Тя ми намигва.
— Не ми е приятно да ти го съобщя, но винаги съм била по-умната близначка.
Изсумтявам и леко я тупвам по рамото, но в мен се разлива топлина. Все още имам Тамра. Може би повече от всякога. Възможно е да се сближим както навремето, когато бяхме малки момичета, преди аз да се преобразя за пръв път. Отново имаме общи интереси. Застанала до Тамра, се сещам за татко. Колко ли щеше да е щастлив, ако ни беше видял сега тук.
Емоциите се надигат в мен и аз извръщам глава. И тогава виждам Касиан. Устните ми пламват при спомена.
Наблюдава ме с напрегнатия си тъмен, наситено виолетов поглед. Отново ме напада чувство на вина. Ето ме тук, застанала до сестра ми, радваща се на възобновената близост помежду ни, докато тайната на целувката ми с Касиан се носи из въздуха, неизречена.
— Хей, ето го Касиан — възкликва Тамра и му махва радостно.
Когато той се насочва към нас, Корбин го настига и започва да крачи редом с него. Доближавайки ни, двамата братовчеди си разменят погледи. Не са дружелюбни, но пък те никога не са се престрували, че се харесват. Корбин изобщо не крие факта, че иска да е следващият алфа-водач на прайда, че счита себе си за по-добър кандидат. В това отношение ми напомня на Зандър, братовчеда на Уил.