Нищо не може да спре Касиан да довърши онази схватка. Той не е като Тамра. Роден е да убива, заложено е в самата му същност. Ониксите убиват от хиляди години. Това правят най-добре. Точно сега, в този миг, изживявам най-ужасния си кошмар.
Отмествам очи към Уил. Двама въоръжени стражи, бивши мои съученици от началното училище, са застанали от двете му страни, сякаш е затворник. Ако има късмет, няма да разберат какъв е наистина… какво означава той за мен. Нидия просто ще изтрие спомените му — колкото и безполезно да изглежда — и ще го отпратят по пътя му. Стига да запазя спокойствие. Стига Уил да не се издаде. Стига Касиан да не каже или направи нещо.
Крадешком поглеждам Касиан с боязливи очи, безмълвно му внушавам да не изрича нищо, да запази мълчание и да пощади живота на Уил.
Изразът на лицето му е напрегнат почти до болка, докато се вглежда съсредоточено в мен.
— Моля те — казвам само с устни. Не смея да рискувам повече, понеже виждам, че Мирам пристъпва напред със скръстени на гърди ръце, във войнствена поза.
— Турист? — пита тя.
Без да отклонява очи от мен, Касиан отвръща:
— Така изглежда.
— Дали ще дадат на Тамра да го обработи? — чуди се на глас Корбин.
— Вероятно — казва Мирам, повдигайки се на пръсти иззад насъбралата се група, за да зърне туриста.
Успявам да устоя на изкушението да го доближа повече, за да не изглеждам твърде любопитна и да събудя у тях подозрението, че с Уил се познаваме.
— Млад е — замечтано отбелязва Мирам. — И сладък.
Лаз изсумтява:
— Имаш предвид за човек.
— За човек — съгласява се Мирам и ме поглежда лукаво. — Ти какво мислиш, Ясинда? Нали си специалист по сладурите сред хората. Как ти се вижда?
Лицето ми пламва, но с всички сили се опитвам да изглеждам хладнокръвна при тази хаплива забележка.
— Стига, Мирам — скастря я Касиан.
— Вижте — обажда се Корбин. — Водят го в къщата.
Изсмива се грубо.
— Тоя няма и да разбере какво го е треснало по главата.
Докато го съпровождат до дома на Нидия, Уил не поглежда към мен, но зная, че и двамата усещаме взаимно присъствието си. Телата ни са в резонанс. Какво го е прихванало? Не може да не знае колко е опасно дори само да доближи прайда. Истината боли. Колкото и да се опитвах да го забравя, той и за миг не е забравил за мен. Дали това го прави по-силен от мен? Или по-слаб?
Всички влизат вътре, с изключение на двамата стражи. Те остават на пост пред вратата. Ако всичко върви гладко, Нидия ще упражни майсторските си умения върху него с помощта на Джабел. И на Тамра, предполагам. После ме връхлита паническата мисъл, че талантът на Джабел ще сработи при него. Ами ако тя успее и той се събуди объркан и озадачен, с насадени в ума му лъжи, неспособен да разграничи реалността от измислицата?
Извивам пръстите си до болка. Не мога да сторя нищо, освен да чакам. И да се надявам, че пак ще си спомни.
И после какво? Той знае къде е прайдът… къде съм аз. Вече ме е видял. Ще се върне. Ако отново го хванат, ще знаят, че е различен… че заличаването на спомени не му действа.
— Хайде — Касиан ме хваща за рамото. — Ще те изпратя.
Не се съпротивлявам дълго. Разбира се, че трябва да си вървя. В никакъв случай не бива да се мотая тук и да им дам причина да се съмняват, че имам някаква връзка с нарушителя.
Обръщам гръб и се оставям Касиан да ме води. Една мисъл се набива в главата ми в ритъм с пулсиращото ми сърце: той спази обещанието си. Дошъл е заради мен.
Не се сдържам и понечвам да погледна през рамо, но гласът на Касиан ме спира.
— Не поглеждай назад, Ясинда.
Заставям се да гледам право пред себе си. Прав е. Фактът, че Уил ме помни и е дошъл заради мен, не променя нищо. Не мога да тръгна с него. Няма да позволя сърцето ми да вземе връх над логиката. Нищо не се е променило. Ние сме опасна комбинация. Като огън и масло.
Касиан не обелва и дума, докато не стигаме до вкъщи.
— Къде е майка ти? — пита той.
Правя му знак да изчака, за да проверя какво прави мама. Заспала е в стаята си на включен телевизор. За пръв път от дълго време насам я виждам с отпуснати черти на лицето. Тихо минавам край леглото и изключвам телевизора. Затваряйки вратата, се връщам при Касиан, който крачи из всекидневната.
Мастиленочерните му очи се вперват в мен.