Очите му изведнъж се отварят в мрака. Отскачам назад слисана. Усмихва ми се с изваяните си устни. Устни, чиято форма и мекота завинаги са се запечатали в паметта ми.
Издавам въздишка на облекчение и отново повтарям името му, този път по-твърдо:
— Уил.
Изправя се с едно-единствено леко движение, без да проявява продължителните симптоми на човек със заличена памет, потвърждавайки подозрението ми. Кръвта му на драки му е създала имунитет.
Прави крачка към мен и аз го срещам на половината път, но после се опомням и се сещам за какво съм тук. Бързо отстъпвам назад, преди да доближим тела. Вдигам ръка, за да го спра и го питам шепнешком:
— Какво правиш тук?
— Търсех те.
Гласът му ме разтреперва. От кадифения му ромон ми настръхва кожата. Казва ми това, което вече зная. Не ме е забравил. Още ме желае. Преглъщам образувалата се буца в гърлото ми.
Все същото е. Всичко, свързано с него. Мисълта да го забравя и да го изхвърля от живота ми се понася по-леко, когато не стоя изправена срещу него.
— Не биваше да идваш. Рискуваш твърде много.
— Ясинда — поглежда ме, сякаш съм изгубила ума си. — Това съм аз.
Улавя ръката ми и ме дръпва към себе си.
Не мога да устоя. Редно или не, егоистично или не — ще се възползвам. Ще открадна един миг с него. Макар и само толкова. И ще удължа този миг. Така че да ми е достатъчен.
Притегля ме в обятията си и ме прегръща така силно, че се чудя дали няма да ми счупи някое ребро. Вдигам очи към потъналото му в сянка лице и жадувам да видя повече от това, което приглушената лунна светлина ми разкрива.
Но не мога. Трябва да сложа точка.
Притискам длан в бузата му, докосвам с наслада наболата брада. От допира на плътта му, от усещането за него сърцето ми се изпълва с трепетно вълнение. Нещо, което не вярвах, че ще почувствам отново.
— Не си ме забравил — шепна, търсейки сияйните му очи в тъмното. — Помниш онази нощ…
— Разбрах какво се е случило, когато всички се събудиха — бяха напълно дезориентирани. Спомних си това, което си ми казвала за Нидия и реших, че Тамра е станала като нея. Затова се престорих на объркан като всички останали — засмива се пресипнало, стържещо. — Братовчедите ми още не могат да схванат какво им се е случило. Мислят си, че някой ги е дрогирал, без да се усетят.
— Само ти ли си спомняш? — от раменете ми сякаш пада тежко бреме, когато Уил кима утвърдително.
— Да. Те нямат абсолютно никакъв спомен за онази нощ.
Те. Взирам се в очертанията му в дълбокия мрак, в блясъка на очите му, докато осмислям чутото и осъзнавам защо само Уил е толкова специален.
Кръвта.
— Това е защото си като нас — промълвявам.
— Какво?
Той се притиска в мен и долавям в гласа му вибрации, от които личи, че разбира. Повече отколкото би желал.
Вдишвам въздух и го вкарвам насила в стиснатото си гърло.
— Е, явно си заприличал на нас. Уменията на един шейдър нямат въздействие върху друго драки. Изглежда, са ти прелели достатъчно наша кръв, за да станеш устойчив към заличаването на паметта. Това обяснява защо си така свързан с нас… защо толкова добре ни проследяваш. Ти си като нас.
Дълго време не си казваме нищо. Чудя се дали си мисли същото, което и аз.
Има ли и друго? По какво ли още се отличава от останалите хора? По какво прилича на мен? На драки?
Поклащам глава. Твърде много въпроси. А няма как да знаем отговорите. Не и сега. Не съм сигурна дали изобщо някога ще разберем. А и какво значение има? Разполагаме само с този миг. За нас няма да има утре. Няма бъдеще.
— Това отвращава ли те? — пита той. — Тоест, аз?
Зная какво ме пита, но отговорът не е толкова прост.
— Зная, че не е зависело от теб. Важното е, че в резултат на това си жив… Но в жилите ти тече крадена кръв. Били са убити дракита… заради теб.
— Зная.
В тъмното блестящите му очи дори не мигват.
— Не мога да отрека нищо от това, което казваш. Твърде късно разбрах какво ми е причинил баща ми. Знаеш го, нали? Трябва да ми повярваш.
— Вярвам ти.
Дишането му е тежко.
— Понякога ги усещам нощем. В сънищата си. Стисвам очи за кратко и давам глас на разяждащия ме страх.
— Баща ми е един от…
— Не! Не е възможно. Дори не си го помисляй. Започнахме да ловуваме в този район преди малко повече от година.