Поклащам глава.
— Просто не мога да зарежа нещата така.
— Може повече никога да не излезеш оттам. Мислила ли си за това? — ръцете му стисват моите. — Какво ще направят с теб, когато влезеш в прайда с валсова стъпка и им кажеш, че си била заловена от ловци? И че Мирам е изчезнала?
Потръпвам. Прав е. Може да си имам големи неприятности. Не че донякъде не съм си ги заслужила. В края на краищата стигнах дотук заради егоистичните си желания. Ако бях послушала Касиан и бях приключила с Уил, всичко това нямаше да се случи.
Разбира се, и Мирам има вина. Няма как да се отрече, че и тя е отговорна за случилото се. Не биваше да ме шпионира. И все пак не заслужава тази зла съдба само защото е злобарка, която си вре носа навсякъде.
— Връщам се.
— Дори ако това значи никога да не сме заедно?
Знае точно какво да каже. Да изрече думите, от които да те заболи най-силно. Мисълта, че няма да го видя повече, да чувам гласа му, да го прегръщам…
Навлажнявам устни, преглъщам тежко и казвам нещо немислимо. Думи, които са в синхрон с ума ми, но не и със сърцето ми…
— Но ние не сме един за друг, Уил.
Той се отдръпва, пуска ръцете ми сякаш съм нещо, което повече не може да докосва.
— Не го мислиш наистина.
Кимвам един-единствен път, за да го опровергая, защото ме боли. Не съм в състояние да кажа нещо повече.
— Това е лудост. Онова, което сме… — Което не сме. — Не можеш да отречеш, че…
Той скача от леглото гневно.
— Знаеш ли каква е разликата между нас, Ясинда? — пита рязко. За пръв път заговаря с различен, малко плашещ глас.
Бързо сядам в леглото, примигвайки срещу този яростен, непознат за мен Уил.
— Разликата е, че аз зная кой съм.
— Много добре зная коя съм! — наежвам се аз.
— Не. Ти знаеш какво си. Но още не си разбрала коя си.
— Но имам достатъчно здрав разум, за да съм наясно, че не бих могла да живея щастливо до края на дните си с един ловец — някой, в чиито вени тече кръвта на избити дракита!
Закривам с ръка устата си, но е твърде късно — думите вече са изскочили сами.
Той спира, втренчен в мен със страховит неподвижен поглед.
Малко е да се каже, че се чувствам ужасно. Преди съм го уверявала, и то съвсем искрено, че кръвта му няма значение за мен. Няма никаква вина за това, което са му причинили, така че е крайно несправедливо да му го натяквам. Без кръвта на драки най-вероятно щеше да е мъртъв, а аз определено не бих искала подобно нещо. А и по онова време е бил просто едно хлапе. Болно, умиращо дете. Не е като да е избрал сам метода на лечението си. Как можах да му запратя този упрек в лицето?
— Точно това те тормози, нали?
Клатя глава, едва сдържайки напиращите сълзи.
— Смяташ, че има повече смисъл да се хванеш с някой драки принц като Касиан?
Дишането ми почти не се чува.
— Може би — прошепвам, без дори да съм сигурна какво точно казвам. Дори да имаше смисъл да се хващам с Касиан, той не е за мен. Никога не бих предала Тамра по този начин.
Уил кимва и отвръща с такъв непроницаем, безчувствен глас, че изстивам.
— Би било лесно просто да го приемеш. Разбирам. По-лесно, отколкото това тук… между нас — посочва себе си и мен.
Приближава се. Краката му опират в матрака. Ръката му се спуска, за да докосне лицето ми, пръстите му ме милват по бузата като перце. Устоявам на желанието да се облегна на ръката му, да се отдам на въздействието, което има върху мен.
— Само че никога няма да го обикнеш. Не и както обичаш мен. Редно или не, това е истината. И така ще бъде винаги.
Не може да е така. Няма да го допусна.
Поемам дъх разтреперана, извръщам лице от ръката му и поглеждам дигиталния часовник на нощното шкафче.
— Сега вече няма да заспя. Какво ще кажеш да тръгнем по-рано?
Той се засмива. Безрадостният му смях е нисък и плътен, кара ме да изтръпна.
— Добре. Върви си у дома. Бягай, Ясинда. Но това няма да промени нищо. Няма да ме забравиш.
Прав е. Но аз трябва да направя всичко възможно и да опитам.
21
— Спри тук — казвам му, хвърляйки поглед към притихналата гора, която ни заобикаля от всички страни. Доволна съм, че се намираме на достатъчно разстояние от територията на прайда. Достатъчно далеч, че да не рискуваме Нидия да ни разкрие. Или поне така се надявам.