Северин дава знак и двама стражи с отвратителните си ленти на ръцете пристигат, за да отведат мама.
— Погрижете се да не взима със себе си нищо друго, освен дрехи. У нея да не остават никакви камъни.
— Мамо! — изкрещява Тамра и поглежда отчаяно към Северин. — Чакай! Моля те, нека поговоря с нея. Само за миг, насаме…
— За да ти каже как да се свържеш с нея ли? — той поклаща глава. — Съжалявам, не може. Както вече казах, тя вече е човек, а дракитата не си общуват с хора.
Като казва това, очите му се свеждат към мен и безпогрешно долавям обвинителните нотки. После щраква с пръсти и отвеждат мама.
Устремявам се напред, но нечия здрава ръка ме хваща за рамото и ме спира. Опитвам се да срещна погледа на мама. Да си обменим някакъв знак, да получа някаква информация от нея. Къде ще иде? Как ще я намеря отново?
Дали някога ще я намеря отново?
— Донесете резачите.
При тази заповед тълпата се раздвижва. Пред замрежените ми очи отново започват да се носят размазани очертания, придружени от приглушена глъчка. Проточвам врат, но мама вече не се вижда никъде. Не я намирам в създалата се суматоха.
Хващат и двете ми ръце и ме повличат към една издигната дървена площадка, която виждам за пръв път. Поставена е на няколко крачки от подиума. Никой не обръща внимание на молбите на сестра ми да отменят наказанието ми.
Принуждават ме да коленича върху повърхността на дървения ешафод.
Очевидно не искат никой да пропусне зрелището. Осъзнавам, че такива са нравите на прайда. Поне докато Северин е алфа. Управление чрез страх и закани, чрез заплахи, изречени и намекнати. Това е неговата политика и така ще бъде, докато той е начело.
Заповядват ми да се преобразя в драки.
Вирвам брадичка, гледайки право напред. Не могат да ме принудят.
Повтарят заповедта, този път по-високо. И отново не им се подчинявам. Защо да им улеснявам работата?
В мен се заражда мрачно задоволство, когато по лицето на Северин избиват червени петна от ярост. Той слиза при мен с тежка стъпка, за да напомни за мощта и властта, с които разполага.
Прошепва в ухото ми жестока закана, слагайки огромната си ръка на тила ми:
— Сигурен съм, че мога да накарам сестра ти да се преобрази. Толкова е неизкушена. Лесно ще я сплаша. Е, какво избираш? Ти ли ще го направиш? Или Тамра? Една от вас днес ще остане с подрязани крила.
Обръщам се и се вторачвам в лицето му. Омразата струи от мен под формата на горещи вълни.
Прошепвам пресипнало:
— Няма да посмееш…
Пръстите му притискат задната част на черепа ми.
— Тя може да изпълни предназначението си и без да лети.
Все още се взирам в черните му очи, несигурна дали не блъфира. Но не мога да рискувам. Отърсвам се от ръката му.
Не казвам нищо. Няма да му доставя удоволствието да чуе съгласието ми. Поемам дълбоко въздух и се преобразявам в драки.
Човешката ми кожа изчезва толкова бързо, че нямам време да смъкна ризата от гърба си, преди крилата ми да се освободят. Те разпорват тъканта с ужасен звук, който е в синхрон с бързото разтегляне и пукане на костите ми.
Раненото ми крило е увиснало и потрепва. Изглежда счупено. Сякаш вече е подрязано. Безрадостна усмивка разкривява устните ми. Никого не го е грижа. И без това след малко ще бъде премазано.
Това сигурно е най-светкавичното ми преобразяване. Ускорено от гнева и страха ми. Треперя от обзелите ме чувства: гняв заради безграничната власт на Северин и страх от онова, което ще трябва да понеса. Горчив вкус изпълва всеки мой дъх.
Ако не ме държаха и за двете ръце, сигурно щях да изгубя равновесие и да падна от ешафода.
Заливат ме припламващи вълни на ужас. Не мога да правя нищо, освен да усещам онова, което се случва. Да го изживявам. Да го понасям…
Виждам само, че някой донася резачите. Проблясващите остриета се приближават към мен. Изглеждат като огромни градински ножици. Сигурно ще боли.
Тълпата надава оглушителен рев — смесица от одобрителни викове и остри протести. Или поне ми се струва, че чувам няколко протестни вика. Ще ми се да мисля, че не всички са съгласни, че заслужавам подобно наказание. Че не всеки е жаден за моята кръв.
Сестра ми крещи, проклятията й прогарят очите ми. Още е сред тълпата, изтерзана от случващото се.
От онова, което предстои да се случи.
Не мога да се сдържа. Извиквам към нея, макар да зная, че не може да ми помогне.