Падам и отникъде не идва помощ.
Отлетяхме двама, приземяваме се слети в едно. Актът на обвързване. Това очакват от нас. Всичко се свежда до това.
Винаги съм считала ритуала по обвързване за романтичен, за нещо специално, което бих споделила с някого някой ден. Но дори и навремето той се мержелееше някъде в необозримото бъдеще. Далечна перспектива. А сега е истински. Случва ми се в същия този момент.
Докато падаме право надолу, ръцете на Касиан ме държат здраво. Вятърът реве покрай нас, когато се завъртаме в шеметен кръг, носейки се към земята. Косата ми се разстила нагоре, над скалпа ми. Дори кичурите на Касиан са открили лицето му и плющят като тъмни ленти над главата му.
Взираме се един в друг, с почти прилепени носове, воят на вятъра оглушава ушите ни като префучаващ товарен влак, а ние се въртим в спирала към очакващия ни долу прайд.
Не само той ме прегръща. Аз съм се вкопчила здраво в него. Краката ни се усукват и преплитат.
В този миг сякаш сме залепени един за друг… сякаш летим към смъртта си. И точно това е смисълът. Този акт символизира смъртта на нашата независимост и началото на нашето обединяване в едно цяло.
Не дишам. Не мога, дори да исках. Летим с невъобразима скорост. Въздухът се движи толкова бързо край нас, че не мога да го поема със свитите си дробове.
Изведнъж облаците се разреждат. Мъглата и изпаренията отслабват. Сантиметри, преди да се разбием в твърдата повърхност на земята, разперваме крила, изпъваме се и кацаме меко във вътрешността на кръга от сапфири.
Заедно. Прегърнати. Като обвързани дракита.
Не забелязвам сестра ми никъде по време на последвалото пиршество. Постоянно съм заобиколена от тълпа, за мен се вдигат наздравици, поднасят ми храна, обсипват ме с благопожелания.
Сякаш не бях коленичила на ешафода преди часове с резачи зад гърба ми. Сега съм се доказала. Обвързването с Касиан убеждава моя прайд — най-сетне — че съм една от тях. Дори все още да не ми вярват напълно, имат доверие в процеса на обвързване… и в Касиан.
По време на празненството търся Тамра, но от нея няма и следа.
Имам нужда да я видя. Да се уверя, че е добре. Че не ми се сърди. Усещам лицето си изопнато, очите ме болят.
— Ела — тихо казва Касиан, ставайки от дългата трапеза, край която сме седнали. Едрата му ръка обгръща моята. Усещам загрубялата му от работа длан. — Късно е.
Напускаме заедно пиршеството, изпращат ни със закачливи протести. Преди това забелязвам Северин, който пие и се усмихва. Явно е забравил за дъщеря си. Погледът му среща моя и той вдига чаша в безмълвен тост, доволен, че вече съм част от семейството му, най-после под негов контрол.
Смята, че е победил. Че аз съм победена.
— Тръгвате ли вече? — изпречва ни се Корбин на пътя.
— Ясинда е уморена. Имаше тежък ден — отвръща Касиан с непроницаем глас.
Корбин гледа предизвикателно братовчед си, цепките на зениците му вибрират.
— Сигурен съм, че гориш от нетърпение да я завиеш.
Дъхът ми излиза със съсък. Схващам намека и ме обзема тревога. С Касиан вече сме обвързани.
— Мери си приказките! — предупреждава Касиан с плътен глас. Ръката му леко стисва моята. Усещам гнева му с пълна сила, надвиснал като тежък черен облак. Нещо повече от гняв. Собственическо чувство, нужда.
Потрепервам от връхлитащите ме усещания и издърпвам ръката си от неговата. Отчаяно искам да прекратя допира, да направя каквото и да е, само и само да отслабя връзката помежду ни. Значи това било? За това е говорила мама — за такава връзка? Дали ще останем завинаги нещо като емоционални барометри един за друг. Направо страхотно.
Корбин пуска широка усмивка и отстъпва настрана.
— Разбира се.
След като улавя отново ръката ми, Касиан отминава братовчед си с твърда стъпка, водейки ме със себе си.
Следвам го, вцепенена. Дано успея да не го допускам в душата си и едновременно е това да не издавам себе си. Краката ми се движат машинално. Едва когато стъпваме на верандата ми, осъзнавам къде сме.
— Това е моята къща — отбелязвам.
— Баща ми каза, че ще живеем тук.
Премигвам с безразличие и се оглеждам наоколо. Тук ли ще живея с Касиан? В дома, в който съм израснала?
И най-сетне схващам идеята. Тук вече не живее никой. Татко отдавна го няма. Тамра се е настанила у Нидия. Северин се погрижи да изпъди мама. Тук съм само аз. Вече обвързана с партньор.