Полазват ме студени тръпки, които угасяват жарта.
— К-какво имаш предвид?
Корбин се навежда към мен, потърква носа си в бузата ми и рязко вдишва въздух. При допира му се сгърчвам и премигвам.
— Зная истината — прошепва той в ухото ми с грубия си, дрезгав глас. — Ти не си негова. Никога не си била. Винаги си се дърпала от него. Обвързването ви не е променило нищо.
Отварям уста, за да опровергая казаното от него, но не мога. Не мога да изрека думите. Няма как да твърдя, че с Касиан сме влюбени. Да го кажа, когато сърцето ми принадлежи единствено на Уил… Просто не мога. Независимо от последствията. Вместо това само изръмжавам:
— Махни се от мен.
— Щях да го видя в очите ти. Ако той беше част от теб. Но ти си същата. Не си се променила.
Странно, но почти се надявам да е прав.
Очите му проблясват, гледат ме снизходително.
— Още не те е докоснал — добавя той, изкривявайки устни в жестока усмивка. — Което значи, че за нас двамата още има шанс.
Изпръхтявам:
— Ти си луд!
— Продължавай да убеждаваш сама себе си. Само че аз знам истината и скоро всички останали ще я научат. Ако се наложи, сам ще им отворя очите. Ще го докажа. И тогава ще направя онова, което братовчед ми не успя, защото е страхливец.
Втренчила очи в лицето му, оставам без дъх. Дори да не бях обмисляла бягство, и то надалеч, това само потвърждава, че съм на прав път. Корбин е достатъчно луд да извърши това, което е обещал.
Доближава глава още повече… сякаш се кани да ме целуне.
— Ти ще бъдеш моя.
Не разсъждавам. Просто реагирам. Разтварям уста и изпускам топлината, надигаща се от дълбините ми. Тя кара кожата ми да пулсира и да пламти.
От устните ми излиза тънка струя пара. Изпитвам задоволство, когато тя го изгаря. Той изскимтява, хващайки се за дясната си буза. Веднага се възползвам от възможността и се изплъзвам от хватката му.
Втурвам се към къщата на Нидия, преследвана от виковете му:
— Ти и аз, Ясинда! Ще бъдеш моя! Не можеш да бягаш вечно!
Спирам внезапно пред вратата на Нидия и устоявам на порива да заблъскам по дървото с юмрук. Още е рано. Няма смисъл да тропам по вратата, сякаш ме преследва глутница вълци.
Подпирам се с една ръка на вратата другата слагам на сърцето си, опитвайки се да възстановя нормалното си дишане. И тогава някой отваря и аз едва не падам вътре.
Тамра стои и ме гледа с неразгадаемите си, зачервени очи, но зная, че и тя страда като мен.
— Да избягаме заедно — изтърсвам ей така, направо. Без предисловие, без да изложа всички факти.
Задържайки дъх, чакам и се надявам, че не съм сбъркала в преценката си. Че тя е готова да обмисли подобна рискована стъпка. Че охотно ще се откаже от новопридобития си статут в прайда. Струва ми се, че минава цяла вечност, преди да каже нещо, каквото и да е.
— Колко скоро можем да тръгнем?
Изпускам дъх на пресекулки и едва не се разплаквам от облекчение. Скоро обаче се сещам, че трудната част тепърва предстои. Трябва да й обясня и за Уил.
Поглеждам през рамо, за да се уверя, че Корбин го няма, след което отново обръщам глава и многозначително впервам очи във вътрешността на къщата. Тамра бързо ми дава знак да вляза и ме води в нейната стая, която навремето Нидия държеше свободна. Спалнята все още не носи отпечатъка на сестра ми. Пренесла е много малко от нещата си тук. Дори масата с шевната машина на Нидия още заема място край едната стена.
Сядам върху неоправеното легло или по-точно върху разхвърляните завивки.
Тя тихо затваря вратата.
— Е, как ще го направим?
Събирам сили, за да срещна погледа й и да изрека едничката дума, която обяснява всичко.
— Уил.
Тя ме зяпа известно време, след което пита с изненадващо равен глас:
— Виждаш ли се с него?
Кимвам.
— В деня, в който Мирам и ти… — гласът й заглъхва. Поема жадно въздух и ми задава въпроса, от който се страхувам. — Тогава с Уил ли имаше среща?
Отново кимвам. Тя въздъхва уморено.
— Оставих бележки на теб и на мама, но Мирам ги беше отмъкнала и ме беше проследила. После дойдоха ловците…
Тамра клати глава.
— Много ли ми се сърдиш? — питам я тихо.
— Не зная. Може би. Толкова съм уморена. Уморена съм да се сърдя. Просто искам да напусна. Да намеря мама и никога повече да не се върна.