Тя извръща поглед и се взира през прозореца на спалнята, от който се вижда обраслата с бръшлян стена. Не е кой знае каква гледка.
— Как ще минем покрай караула?
Не съм мислила толкова надалеч. Бях твърде заета да се тревожа за това дали Тамра ще се съгласи да избяга с мен.
Тогава ме осенява.
— Ще го разсеем — промълвявам.
— Така ли? С какво?
— Не с какво, а с кого.
26
Смехът на Лазур се лее във въздуха като нежен камбанен звън. Тамра и аз чакаме нетърпеливо, далеч от чужди погледи, приклекнали ниско зад къщата на Нидия.
Изведнъж се възцарява тишина и ние се раздвижваме. И двете едновременно надникваме иззад ъгъла на къщата. Както си и мислехме, Лаз е сключила устни в целувка с петнайсетгодишния Реми. Момчето се е лепнало за нея като пощенска марка. Ръцете му стискат гърба й здраво, сякаш се страхува, че голямото момиче може да изчезне от обятията му.
Нарамили раниците, двете се промъкваме покрай тях и се шмугваме през портите. Хвърлям поглед през рамо. Лаз ни наблюдава с широко отворените си ясни очи и ни дава знак да побързаме, макар да зная, че й е тъжно.
Махвам й за сбогом и хуквам напред. Дъхът излиза от устните ми като горещи кълба дим. Всеки момент очаквам да чуя сирената. Или някое драки да ни погне и да ни залови.
В такъв случай мога да очаквам най-тежкото наказание. И то надали ще се изчерпва с подрязване на крилата. Гневът на Северин ще е още по-неудържим заради това, че съм отвела и Тамра… заради това, че съм им отнела техния следващ шейдър.
Прайдът — което ще рече и Северин — ще научи, че не съм изпълнила задълженията си, произтичащи от обвързването ми с Касиан. Корбин веднага ще побърза да го съобщи. Потръпвам и стрелвам с очи сестра ми.
Тя улавя погледа ми и ми отвръща с усмивка, докато прескачаме един паднал дънер в пълен синхрон. Чувството е приятно. Да бъдем заедно. Жалко само, че се събрахме заради това, че всичко се обърка.
Краката ни стъпват меко по влажната пръст. Крачим през живителни мъгли, лъкатушим между добре познатите ни дървета.
Изпреварвам Тамра, нетърпелива да оставя прайда зад гърба си, жадна да видя Уил.
Първо го усещам.
Още преди да изляза от гората, зная, че е там — по разпъването на кожата ми, по внезапната трепкаща топлина в гърлото ми.
И сетне го виждам.
Спирам, дишайки тежко, поглъщам го с очи. В погледа му се чете неприкрита изненада.
Явно си е мислил, че няма да дойда, а ето ме тук, застанала с издута раница, цялата горяща от нетърпение, лицето и очите ми му казват всичко, което има нужда да знае.
Не е ясно кой прави първата крачка. Изведнъж се хвърляме в обятията си, сключваме устни, разтапяме се един в друг. Ръцете ни се плъзгат по телата ни, сякаш наново опознават, припомнят си, искат да се уверят, че другият е от плът и кръв. Пръстите му се заплитат в къдриците ми, аз го целувам още по-силно, зъбите ми закачат устните му.
Той издава лек звук в устата ми, който ме изпълва с трепет, разнежва ме. Кара ме да забравя всичко останало. Мисля само за устните му, слети с моите.
Тамра се прокашля. Уил отскача от мен и ме дръпва зад себе си. Усмихвам се. От този покровителствен жест, макар и ненужен, на сърцето ми става леко.
Пръстите ми обгръщат ръката му.
— Няма нищо. Тамра ще дойде с нас.
— Тамра?
Кимвам с глава.
— Да, ще ти обясня по-късно. Най-добре да тръгваме, преди да са забелязали, че ни няма.
Кимвайки, Уил плъзва ръка около моята и поемаме към ленд роувъра.
— Не ми казвай, че това е твоят човек. Онзи, на когото Нидия заличи паметта?
Изстивам при тези думи.
Обръщам се бавно, пускайки ръката на Уил, и полагам усилия да се съвзема.
Във вътрешността ми изригва пламък, когато Корбин се появява иззад дърветата. На лицето му няма усмивка, но очите му горят от задоволство.
— Знаех си, че ще се измъкнеш. И че ще съм на линия, когато това се случи — погледът му прескача върху Уил. — Значи, ето защо не обръщаш никакво внимание на нас, горките дракита.
С поглед, издаващ объркване, Тамра произнася името ми колебливо:
— Ясинда?
Махвам й с ръка, за да я накарам да замълчи, без да откъсвам очи от Корбин. Преглъщам с усилие горчилката от неочакваното му присъствие. Осъзнавам какво трябва да направя, за да не се осуети бягството ни. Присвивам ръце.