— Нямаш представа какво стана тук, след като си тръгна. Заради това, че си тръгна.
Претъркулвам се и прегръщам една възглавница.
— Съжалявам, Лаз. — Очевидно съвестта ми няма да остане напълно чиста пред нея. Признавам си, че не мислех много за Лазур, след като избягах. Имах си достатъчно грижи всеки ден в Чапарал.
В гърдите ми се надига уморена въздишка. Май напоследък не правя нищо друго, освен да се извинявам.
Лазур изсумтява.
— Е, поне най-накрая си си у дома. Може би животът ще си потече пак постарому.
Сещам се за Уил и как предадох своите хора заради него; замислям се за сестра си, колко изгубена се чувства тя; за старейшините, които стоят на стража на верандата ни. Съмнявам се, че животът пак ще си потече постарому. Но и точно заради това изпитвам облекчение, че пак съм там, където нашият вид може да живее спокойно.
— Стана много тъпо тук. Северин наложи вечерен час. И затегна правилата за забавления. Можеш ли да повярваш? Разрешено ни е да играем въздушна топка само веднъж седмично. Веднъж! Само работа и училище, училище и работа. Той е истински диктатор!
И всичко това заради мен? Защото мама ни взе и избягахме? Нима се тревожат, че и някой друг може да постъпи като нас?
— Поне все още можем да летим — промърморва тя. — Не знам какво бих правила, ако ни забранят. Полетите обаче са по разписание и групови. Това не се е променило. Но ни ограничи времето във въздуха.
— Виждала ли си Касиан? — питам аз.
Лаз вдига елегантно оформената си вежда.
— И откога те интересува какво става с него? — пита тя.
— Откакто той ни намери и ни върна обратно.
— Касиан ви е издирил? Ето къде е бил значи през всичкото това време! Говореше се, че е пуснат на разрешено пътешествие. — Тя се засмива тихо. — О, боже, той май още си пада по теб.
— Не по мен — поправям я бързо. — Не си пада по мен. Ако изобщо ме е искал…
— Ако?
Хвърлям й зверски поглед и продължавам.
— Ако изобщо ме е искал, то е защото съм единственият огнедишащ дракон в прайда. — Средство, най-мощното оръжие.
Но вече не е така. Това се промени. Сега е Тамра, която все въздиша по Касиан. Може би най-накрая той ще отвърне на чувствата й. В гърдите ми се надига надежда. И някои други чувства, които не мога да определя и каквито никога не съм изпитвала.
— Каквато и да е причината, всяко момиче от прайда е готово на всичко, за да го погледне Касиан така, както гледа теб. — Тя прави физиономия и се просва по гръб в леглото ми. — Може би дори и аз.
— Ти? — Премигвам.
— Да. Не се тревожи. Не искам да те карам да се чувстваш виновна. Винаги съм знаела, че нямам шанс. Никой няма. — Тя ми намига. — Не и докато ти си наоколо.
Простенвам. Тя говори точно като Там. Предишната Тамра. Онази, която копнееше за вниманието на Касиан и за приемане от страна на прайда. Която гледаше отстрани, докато аз имах и двете неща, за които тя мечтаеше. До мига, в който не се преместихме в Чапарал и тя не получи нов живот там. Който аз й отнех вечерта, в която се хвърлих от скалата след един ловец на драки.
Лаз се оглежда, сякаш е чула мислите ми.
— Къде е Тамра?
— Искаш да кажеш, че не си чула?
— Какво да съм чула?
— Тя е при Нидия. — Устните ми се разтягат в усмивка, макар стомахът ми болезнено да се свива в предчувствие на брожението, което със сигурност ще настъпи, след като се разбере, че сестра ми е на път да стане следващият шейдър на прайда. — Възстановява се.
— От какво?
— Тамра прояви дарбата си. Тя е шейдър.
Лазур се ококорва.
— Стига бе! — Тя подсвирва през зъби и подръпва устната си. — Е, май вече няма да си най-важната тук.
— Май не — промълвявам аз, като внезапно започвам да се чудя дали това е добро, или лошо. Преди мечтаех да съм обикновена драки. Нищо необичайно. Не най-великия огнедишащ дракон, когото непрекъснато гледат под лупа и притискат. Давам си сметка, че уникалността ми е единственото нещо, което ме спасява. Но също така и че новооткритата дарба на Тамра ще накара прайда да впие още по-здраво нокти в нас.
— Чудя се дали сега Касиан няма да я погледне по друг начин — продължава Лазур.
Подът проскърцва и ме предупреждава за нечие присъствие. Вдигам очи и лицето ми пламва при мисълта, че мама може да е дочула разговора ни.
Само че не е мама. А по-лошо.
Изчервявам се чак до шията.