— Моля те, Уил, разбери!
Той издиша тежко и кима бавно с глава, обръщайки се към мен.
— Разбирам. Наистина.
Само че не ме поглежда. Погледът му минава над рамото ми, вперен в Касиан.
— Не те упреквам, Ясинда. Да се обвържеш формално — повтаря като ехо думите ми, рязко тръсвайки глава. — Това не е истинско.
Олеква ми. Уил ме разбира. Между нас всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред. Вярвам в това. И тогава се намесва плътният глас на Касиан и усмивката изчезва от устните ми.
— Така и така си започнала, защо не му кажеш всичко, Ясинда?
Хвърлям му свиреп поглед.
— Какво пропусна? — пита Уил.
Пръстите му пускат моите. Чувствам се отвратително, че се отдръпва от мен.
Улавям отново ръката му и я стисвам здраво.
— Нищо. Знаеш всичко.
Всичко, което не е глупаво суеверие. Не при всяка двойка дракита се получава връзка. Това не е безусловна истина. Защо да повдигам въпроса? Само защото си въобразявам, че напоследък долавям по-добре емоциите на Касиан? Само защото той е усетил, че може би съм в опасност?
— Той искаше да знае как съм разбрал, че си в беда. Кажи му причината, Ясинда!
От Уил струи напрежение. Опънат е като струна, която всеки момент ще се скъса.
— Съществува вярване, че… — прочиствам гърло. — Твърди се, че щом една двойка дракита се обвърже… се създава връзка.
— Връзка? — Уил навежда глава настрани. Жестът му крие потенциална опасност, сякаш се готви за нападение.
— Емоционална връзка — допълвам.
Отначало той не обелва и дума, само се взира в Касиан, преди да повтори:
— Съществува вярване? А ти в какво вярваш? Каква е истината, Ясинда?
— При всички е различно. Не…
— И как е при вас двамата?
Думите му изплющяват като камшик и аз потръпвам.
— Ами… — ще ми се да излъжа. Не искам да го нараня, но най-вече не искам да си мисли, че нещата между нас са се променили от церемонията насам. Защото не може да е истина.
И все пак, не мога да го лъжа. Не и Уил.
Преглъщам с мъка и признавам:
— Откакто се обвързахме… има нещо. С Касиан съм в някакво съзвучие.
Уил кимва бавно с глава и измъква ръката си от моята.
— Какво правиш? — питам го, когато поема нанякъде. В гласа ми се долавят панически нотки.
О, по дяволите, не! Не съм преживяла всичко това, за да се откаже той от любовта ни. Обръщам се към Касиан.
— Сега доволен ли си?
Касиан поклаща глава и онова, което ме вбесява още повече, е съжалението, което чета в очите му.
— Трябваше да му кажеш. Съжалявам, Яс…
— Недей! — сопвам му се. — Не ме съжалявай. Нямам нужда от съжалението ти! С Уил ще се оправим.
След като правя това изявление, хуквам подир Уил. Той се отдалечава с бързи крачки, намирайки кратък път между дърветата.
— Хей! Нали знаеш, че наоколо се разхожда мечок! — предупреждавам го с вик.
Той не отвръща.
— Уил! Къде отиваш?
Подтичвам, за да не изостана от него. Хващам го за ръката и съм готова да го принудя да се обърне към мен, когато той се извърта и заставаме лице в лице.
— Какво очакваш от мен, Ясинда? — избухва. — Да си закача усмивка на лицето, знаейки, че си обвързана с Касиан, което, между другото, значело, че си автоматично влюбена в него?
— Не казах това! — махам неистово с ръце. — Това не е вярно!
— Защо тогава не ми го обясниш? — той скръства ръце пред широките си гърди. — Какво друго означава „емоционално сливане“?
— Е, щях да ти го обясня, ако не беше такъв гадняр! — сръчквам го в гърдите.
Той дълго се вглежда в мен. По устните му заиграва усмивка.
— Добре. Обясни ми.
— Откакто сме обвързани, по-добре тълкувам поведението му… Понякога усещам, долавям какво чувства. Няма друго. Това е всичко.
— И така през цялото време? Чувстваш онова, което и той?
— Е, само много силните емоции. Без дребните неща.
Той все още изглежда несигурен, затова пристъпвам към него и заговарям с мек глас, плъзвам пръсти по напрегнатата му ръка.
— Това не променя чувствата ми към теб.
Отстъпва назад и отпуска ръце покрай тялото си, с което слага край на ласката ми.