— Е, тогава сигурно Гаспар е останал назад и идва след тях.
— Не се вижда нищо назад — продължи Лудвиг. — Идват двама възрастни, а третият е Сиприано.
Междувременно конниците се приближиха. Луната за минута изплува иззад облаците и освети лицата на Гаспар, Халбергер и пленника.
— А къде е Франсиска? — извика горката майк. — Къде е дъщеря ми?
Отговор не последва. Гаспар печално наведе глава, както и яздещият след него Халбергер.
— Какво значи това? — закрещя бедната жена и се спусна към мъжа си. — Какво направихте с моята Франсиска?
Мъжът не продума нито дума, не направи ни най-малко движение в отговор. Тя обви с ръце коленете му.
— Защо мълчиш, Лудвиг? Мили, защо не ми отговаряш? О, сега зная всичко! Тя не е жива!
— Тя е жива, но той… прошепна на ухото й Гаспар.
— Кой той?
— Вашият мъж, сеньора, и моят господар.
— Господи! Истина ли е?
Тя обгърна студеното тяло, здраво завързано към седлото, и дръпна шапката… Шапката се изплъзна от ръцете й. Пред нея седеше мъртвец. Сеньората извика и падна на земята като покосена. На лунната светлина лицето й изглеждаше мъртвобледно.
Глава XVII
ПО ПРЕСНИТЕ СЛЕДИ
На другия ден след като докараха вкъщи трупа на ловеца естественик, слънцето пак залязваше над равнината на Гран Чако, позлатявайки върховете на палмите. Стада стройни елени и красиви петнисти сърни, напасли се до насита със степна трева, спокойно отиваха на водопой. Те не се бояха от ловци. Техния покой нарушават само червената пума и жълтият ягуар, погрешно наричан в Южна Америка тигър.
На брега на Пилкомайо, на трийсет мили от къщата на Халбергер, където оплакваха стопанина, и на двадесет мили от селцето на тоба, пред голям огън седяха трима — синът и племенникът на убития и гаучото Гаспар. Това отлъчване от къщата още на другия ден след връщането на тялото на Халбергер може би изглежда странно. Затова ще кажем, че те бяха тръгнали от къщи, за да преследват убийците на бащата и похитителите.
Кои бяха наглите хищници, те още не знаеха, но се досещаха, че това трябва да са индианци. Тези следи на брега на реката можеха да бъдат само техни и на никой друг.
Между следите от копитата имаше и следи от подкован кон. Туземците никога не подковават конете си. Наистина, можеше някой от индианците да е откраднал кон от бял и да е яздил него; но тогава следите от подковите щяха да се виждат само в две посоки — надолу по реката и обратно. А всъщност отпечатъците от следите бяха оставени на четири пъти, последния път съвсем наскоро по посока към селото.
Като разгледаха внимателно тези следи, приятелите видяха, че те вървят от брода към смрадликовата горичка, по пътеката на тапирите, към мястото, където е било извършено убийството, а тревата — опръскана с кръв. Всичко това доказваше, че конникът с подкования кон е взел участие в престъплението и може би дори е играл главната роля в него.
Главно гаучото проследяваше врага. Лудвиг и Сиприано се мъчеха да извадят заключенията от неговите наблюдения.
Те излязоха от къщи рано сутринта. Халбергер го погребаха много бързо, тъй като в горещия климат не бива дълго да се отлага погребение. Нещастната вдовица не само не задържаше сина си и племенника си, но и ги караше да бързат. Скръбта й беше двойна. Беше изчезнала дъщеря й и тя ги изпращаше да търсят изчезналата. Не се страхуваше да остане сама. При нея бяха верните й слуги. Всички бяха убедени, че Франсиска е жива.
И тримата тръгнаха да гонят похитителите на драго сърце. Нямаше нужда да ги карат да бързат. Всички бяха готови да жертват живота си, само да върнат Франсиска на майка й. Когато излязоха в саваната, още нямаха никакъв определен план. Безпокоеше ги само участта на младата девойка и те помнеха само, че не бива да губят време. Настъпи нощ. Налагаше се да нощуват. Край огъня приятелите започнаха да обмислят плана за действие. Преди всичко трябваше да бъдат много предпазливи, защото злодеите, които така предателски бяха убили Халбергер, нямаше да пощадят и тях. Преди да се захванат с огъня, Гаспар внимателно огледа околността и като се убеди, че не ги заплашва никаква опасност, привърза конете, а на Лудвиг и Сиприано поръча съчките да се сухи. Самия огън запалиха зад една палмова горичка така, че да не се вижда отдалече. На огъня в котле кипеше вода.
Глава XVIII
КОЙ БЕШЕ ЯЗДИЛ ПОДКОВАНИЯ КОН
Докато гаучото се занимаваше с конете, Лудвиг и Сиприано обсъждаха край огъня чие дело е отвличането на сестрата и убийството на Халбергер.