Девойката погледна масивната златна верижка, която висеше на шията й, а след това и украсените с бисери и скъпоценни камъни гривни, красили някога ръцете на бели жени в Сантиаго или Салта, и като сне гривните, ги подаде на Шебота.
Алчната старица не се задоволи с това, а просто поглъщаше с поглед огърлицата. Тя поиска и нея. Девойката се раздели и с това украшение. Вещицата погледна и бродирания пояс и превръзката на косата. Тези красиви предмети не представляваха особена ценност и Шебота ги остави на красавицата.
Засега това й стигаше. Тя дълго с наслаждение гледа скъпоценните вещи, след това ги скри в пазвата си.
— Шебота знае и други магии — каза тя. — Тя има и капки за сън, от които никой не се събужда. Ако лекарството, което ти дадох, не помогне, и Агуара…
— Но нали каза, че е сигурно средство? — възрази девойката и лицето й се помрачи. — Имаш ли някакви съмнения, Шебота?
— Любовта е най-силната страст. Тя най-трудно се надвива, затова винаги има съмнения в силата на вълшебните напитки.
Шебота прекрасно знаеше, че нейните магии няма да върнат на Нансена сърцето на Агуара и тъй като не искаше да се лиши занапред от доход, прошепна на ухото й:
— Ако Нансена желае да приспи бялата девойка с друго вълшебно питие, Шебота ще го направи.
Приятелите не чуха какво прошепна тя, но по израза на лицето на Нансена можеха да се досетят, че магьосницата й беше предложила нещо ужасно.
— Не! — възрази девойката и в очите й пламна отвращение. — Никога! Никога! Тя не е виновна, че Агуара ми е изменил. Аз няма да й отмъщавам. Ако той ме е измамил, той трябва да бъде наказан. Моят брат ще му отмъсти.
— Твоят брат! — засмя се старата, обидена от отказа. — Нека тогава Каолин оправи работата. Тогава сигурно не са ти нужни повече моите услуги.
Шебота си даде вид, че се готви да си тръгне.
— Ако услугите ти не са й нужни повече на нея, то на мене са ми нужни! — извика Гаспар, като изскочи от засадата и хвана вещицата.
Сиприано в същото време хвана Нансена.
— Сега, Шебота, ще си поговорим двамата.
Вещицата се дърпаше, но не можеше да се изтръгне от железните прегръдки на гаучото.
— Недей се опъва! — каза й той и я стисна така, че старите й кости изпращяха. — Само посмей да викнеш! Ще ти затъкна гърлото завинаги! След мене, господа — на другата страна на хълма. Нека един от вас заведе там девойката.
Грабвайки старата вещица както му дойде, Гаспар я повлече като уловен вълк. По някакво безмълвно съглашение Сиприано предаде Нансена на Лудвиг и той внимателно я понесе на ръце. Нансена мълчеше. Тя знаеше, че този, в чиито ръце се намираше, е приятел на брат й и не се страхуваше от него.
— Не се бой, Нансена — чу се нежният му шепот. — Аз съм приятел на твоя брат. Няма да бъда изменник.
Дали разбра значението на последните му думи или не, тя не отговори и мълчаливо позволи да я пренесат на другата страна на гробището.
Глава LII
НЕОЧАКВАНА СЪЮЗНИЦА
Гаспар довлече вещицата по пътеката и я хвърли на земята като връзка съчки. Но той не я пусна от ръцете си и като й заповяда още веднъж да мълчи, накара Сиприано да донесе ласото. Ръцете й завърза с връв, а главата й омота с пончото си. Сега тя не можеше да вика. След това гаучото я привърза с края на ласото през кръста о стълба на една от гробниците. Лудвиг и Сиприано не можеха да разберат защо прави това. Нансена стоеше свободна до Лудвиг и не проявяваше ни най-малък страх.
Говорещият доста сносно езика на тоба Гаспар на своя ред се доближи до Нансена.
— Ти ни познаваш и тримата — каза й той. — Ние също знаем всичко, дори и най-съкровената ти тайна. Чухме твоя разговор с Шебота, чухме как тя те лъжеше. Тя можеше да удържи само едно от обещанията си — да умъртви тази, която ти смяташ за своя съперница.
Младата девойка потрепери при тези думи.
— Ти с негодуване отхвърли нейното подло предложение-продължи Гаспар. — Поне видяхме и чухме всичко. Аз ще ти предложа нещо друго, Нансена, което ти, надявам се, няма да отхвърлиш.
Нансена слушаше мълчаливо.
— Ти можеш да се избавиш от съперницата си другояче, като действаш по право и справедливост. Помогни ни да я отведем, така че Агуара да не може да я намери.
— Да, помогни ни! — умолително каза Сиприано. — Не ни отказвай, Нансена, — помоли и Лудвиг. — Тя ми е сестра! Спомни си, че ти самата имаш брат!
Още щом Гаспар заговори, девойката, със свойствения на нейната раса инстинкт, разбра какво искат от нея. Тя сама с радост би им помогнала, но все пак се престори, че не разбира.