— Боли, страшно боли, Зигфрид — тихо промълвих аз. Понякога се опитвам да го измамя, като му говоря за силно емоционални преживявания с тон, сякаш си поръчвам чаша кафе, но мисля, че не успявам. Зигфрид отчита силата на гласа ми, обертоновете в него, дишането и паузите, пък и разбира смисъла на думите. Зигфрид е изключително интелигентен, въпреки че е робот.
6.
Група от пет души — по един от стражевите кораби — ни приветства, провери наличните документи и ни препрати при един инспектор на Корпорацията. Шери нервно се засмя, когато руснакът я потупа по задника и ми прошепна:
— Какво ли бихме могли да контрабандираме, Боб?
Направих й знак да не говори. Дежурната от Корпорацията, от китайския сектор, взе бордните ни карти и ни извика по име. Бяхме всичко осем души.
— Добре дошли на Гейтуей! — поздрави ни тя. — Всеки от вас, зайци, ще има по един наставник. Той ще ви помогне да се уредите с квартирата, ще ви обясни как можете да получавате медицинска помощ, ще ви посочи мястото за провеждане на вашето обучение и изобщо ще отговаря на всички ваши въпроси. Ще ви даде и копие от договора, който всеки от вас трябва да подпише. От парите ви, депозирани на кораба, с който пристигнахте, са изтеглени по хиляда сто и петдесет долара за всеки. Тази сума представлява дневна такса за първите десет дена. От останалите ви пари можете да теглите по всяко време с пиезокредитна карта. Вашият наставник ще ви покаже как става това. Линскот!
Един негър на средна възраст от Баджа, Калифорния, вдигна ръка.
— Твоят наставник е Шота Тарасвил. Бродхед!
— Аз!
— Дейн Мечников — каза дежурната от Корпорацията.
Огледах се. Лицето, което сигурно бе Дейн Мечников, вече идваше към мен.
— Здравей! — каза той и като ме хвана здраво за ръка, ме поведе. Обърнах се назад.
— Бих желал да се сбогувам с приятеля си…
— Вие ще бъдете на едно и също място — измърмори моят наставник. — Хайде да вървим.
Така само два часа, след като пристигнах на Гейтуей, имах вече наставник, стая и договор. Договорът подписах веднага. Дори не го и прочетох. Мечников ме погледна изненадан.
— Не искаш ли да знаеш какво подписваш?
— Не сега. — Пък и каква ли ще бъде ползата от това? Ако не харесвах клаузите, може би щях да взема друго решение. А какви други реални възможности имах? Работата на изследовател е доста рискована. Мразя възможността да загина. Мразя въобще идеята да умра някога, да не съм жив, светът да престане да съществува за мен, докато всички други продължават да се живеят, да се любят, мен да ме няма, да не мога да участвам. Но повече от всичко мразех идеята да се върна на Земята и отново да вляза в проклетите мини.
Мечников подскочи леко, закачи яката на палтото си на един пирон в стаята ми и остана да виси на нея, за да не ми пречи докато подреждах нещата си. Беше тантурест, блед, не особено разговорлив. Не беше много симпатична личност, но поне не ми се присмиваше за моята непохватност. Гравитацията на Гейтуей е почти нула. Никога не бях попадал при такива условия. В Уайоминг такова нещо не можеше да се случи. Затова във всичко бях като вързан. Казах нещо за оправдание, а Мечников ме успокои:
———————————————
1. Аз …………… в добро душевно здраве, с настоящето преотстъпвам безвъзмездно на властите на Гейтуей всичките си права върху всички открития, артефакти и ценни книжа от всякакъв вид, които мога да намеря по време на, или в резултат на изследване, включително всеки предоставен ми кораби или дадена ми информация от властите на Гейтуей.
2. Властите на Гейтуей имат право по свое усмотрение да продадат, отдадат под наем или по някакъв друг начин прехвърлят всеки артефакт, предмет или други ценни неща, получени в резултат на моята дейност по този договор. Във всеки един от тези случаи властите па Гейтуей се задължават да ми предадат 50% (петдесет процента) от всички доходи, получени от такава продажба, отдаване под наем или прехвърляне, и възстановят разходите по самото изследване (включително разходите по идването ми на Гейтуей и разходите за издръжка по време на цялото ми пребиваване) и 10% (десет процента) от всички последващи доходи, след като всички гореспоменати разходи са възстановени.
Приемам това възнаграждение като пълно обезщетение за всички мои ангажименти от всякакъв вид, възложени ми от властите на Гейтуей и изрично заявявам, че не ще имам никакви претенции за допълнително заплащане по никакъв повод и никога.