За първи път започнах да мисля, че учените не получават даром пари от Корпорацията.
— Щом е така, защо не пътуваме само по такива курсове, които са безопасни?
— В действителност не сме сигурна, че те наистина са безопасни — отговори Мечников, отново прекалено търпеливо за него. Тонът беше далеч по-безапелационен от думите. — Освен това, когато се използва брониран кораб, могат да се преодолеят далеч по-големи рискове, отколкото с обикновените. И престани с тъпите си въпроси, Бродхед.
— Погледни тук, жълтото. — Той посочи пет светли ленти. — Тези показания, изглежда, гарантират добър успех на мисията. Не се знае какво измерваме с тях — или по-точно, какво са измервали хичиянците, но по отношение на паричното възнаграждение на екипажите съществува доста добра зависимост между броя на линиите с тази честота и парите, които получават екипажите.
— Аууу.
Той продължи, сякаш не бях казал нищо:
— Разбира се, хичиянците не са сложили апарат, който да измерва какво възнаграждение би получил ти или аз. Той сигурно измерва нещо, което никой от нас не знае какво представлява. Може би гъстотата на населението в даден район, или пък технологическото развитие. А може и да е справочник от типа на пътеводителя „Мишлин“, в който е посочено къде може да се намери ресторант категория „лукс“? Така или иначе апаратът съществува. Експедиции с пет жълти линии досега са носили на екипажите финансово възнаграждение средно пет пъти по-голямо от това с две линии и десет пъти по-голямо от повечето други.
Той се обърна към мен, така че лицето му беше на не повече от десет сантиметра от моето и втренчи очи в мен.
— Искаш ли да видиш някои други настройки? — попита той с тон, който изискваше да кажа „не“. Така и му отговорих.
— Добре — каза той и замълча.
Изправих се и се отдръпнах, за да увелича малко дистанцията помежду ни.
— Един въпрос, Дейн. Сигурно имаш основания да ми съобщиш всичко това преди официалното му публикуване. Какви са те?
— Вярно е — отговори той. — Ако приема да летя на триместен или петместен кораб, желая да включа в екипажа онази женска, как й беше името?
— Клара Моинлин.
— Не е важно как се казва. Тя е опитна, не заема много място и умее, искам да кажа, че умее да общува с хората по-добре от мен. Понякога имам проблеми с междуличностните отношения, — обясни той. — Разбира се, само ако летя с триместен или петместен, макар че те не са много по вкуса ми. Ако намеря едноместен, предпочитам да летя сам. Ако обаче няма едноместен с добри настройки на курса, ще ми трябва някой, на когото мога да разчитам, който добре се ориентира и може да управлява кораб. Ако искаш и ти можеш да дойдеш.
Върнах се в стаята си и още не бях започнал да разопаковам нещата си, когато се появи Шики. Радваше се да ме види.
— Съжалявам, че пътуването ви се оказа безплодно — каза той с безкрайната си вежливост и топлота. — Много лошо стана с приятеля ти Кахан. — Бе донесъл термос с чай, който ми подаде, а след това се настани отгоре върху шкафа срещу хамака, точно така, както и първия път.
Почти бях забравил злополучното пътуване. Споменът за него бе изместен от разговора с Мечников и надеждите за големи награди. Не можах да се въздържа и споделих с Шики всичко, което ми бе казал Мечников.
Той слушаше, както малко дете слуша приказки, а черните му очи блестяха.
— Колко интересно! — възкликна Шики. — Бях чул да се говори, че с всички ще се провежда нов инструктаж. Само си помисли! Ако можехме да летим без страх от смърт или…
Замълча нерешително, а леките му крила пърхаха.
— Не е толкова сигурно, Шики — обърнах му внимание аз.
— Не, разбира се, че не е. Но не може да се отрече, че все пак е нещо, нали? — Отново замълча нерешително и загледа как пиех безвкусния китайски чай. — Боб — каза той, — ако тръгнеш на такава мисия и ти трябва допълнителен човек… Да, вярно е, че не мога да бъда много полезен в обслужващия модул. Но на орбита съм толкова добър, колкото и всеки друг.
— Зная, че си добър, Шики. — Опитах се да бъда тактичен. — Но знае ли го Корпорацията?
— Те ще ме приемат като член на екипаж на мисия, която никой друг не желае да приеме.