— Разбирам. — Не бях казал, че наистина желая да участвам в мисия, за която няма желаещи. Шики знаеше това. Той беше един от истинските стари кримки на Гейтуей. Говори се, че на времето бил скътал доста парици, във всеки случай достатъчно, за да му осигурят пълно здравно обслужване и всичко останало. По-късно ги подарил или изгубил и сега стои на Гейтуей сам и сакат. Зная, че разбираше какво си мисля, но ми беше трудно да проумея казаното от него.
Той се отмести да не ми пречи и докато нареждах нещата, поговорихме за общи приятели. Корабът на Шери още не бил се върнал. Засега, разбира се, нямало нищо обезпокоително. Спокойно биха могли да изкарат още няколко седмици без произшествие. Една конгоанска двойка от нашия коридор, зад указателната табелка със стрелка, се върнала с огромно количество молитвени ветрила от неизвестно досега хичиянско селище на една планета около звезда Р-7 в края на спиралата на Орион. Разделили си един милион долара — по една трета на всеки; те върнали своя дял в Мунгбере. Форхандови…
Тъкмо започнахме да говорим за тях и в стаята ми надникна Луиз Форханд.
— Чух ви, че говорите — каза тя и проточи шия да ме целуне. — Много лош излезе вашия курс.
— Такъв ни бил късмета.
— Заповядайте довечера у дома. Страхувам се, че и моят късмет не е по-добър. Стигнах до една скучна малка звезда без планети. Не мога да разбера защо хичиянците са включили такъв курс в селектора. — Тя се усмихна и ме потупа успокоително по врата. — Мога ли довечера да организирам едно тържество по случай пристигането? Или вие с Клара…?
— С удоволствие ще дойда — отговорих и тя не довърши въпроса си за Клара. Несъмнено слухът вече се бе разпространил. Там-тамите на Гейтуей биеха и денем, и нощем. Две минути по-късно вече беше си отишла. — Мила жена — казах аз на Шики, като гледах след нея. — Мило семейство. Не беше ли малко нещо разтревожена?
— Страхувам се, че си прав, Робинете. Дъщеря й Лоис се забави с връщането. Това семейство понесе много нещастия.
Погледнах го. Той продължи:
— Не, не Уила или бащата. Те също са на полет, но не са просрочили. Имали са син. Мисля, че се е казвал Хенри. Наричали са го Хет. Починал точно преди пристигането им тук. А сега и Лоис. — Той наклони глава, после внимателно вдигна с края на крилото си празния термос.
— Трябва да вървя на работа, Боб.
— Как върви градинарството?
Усмихна се унило.
— Вече не съм на тази длъжност. Ема смята, че не съм за ръководител.
— Така ли? Тогава какво работиш?
— Грижа се за естетическия вид на Гейтуей — отговори той. — Мисля, че на това му казват „боклукчия“.
Не знаех какво да кажа. Гейтуей беше замърсено място. Поради малката гравитация всяко изхвърлено късче хартия или парченце пластмаса навярно щеше да лети вечно из целия астероид. Подът не можеше да се мете. Още с първото замахване на метлата всичко хвръква. Виждал съм работници по чистотата как гонят парченца от вестник или пепел от цигара с малки ръчни прахосмукачки и по едно време мислех и аз да си купя една. Но не исках Шики да върши тази работа.
Той следваше мисълта ми без всякакви затруднения.
— Няма нищо, Боб. Всъщност работата ми доставя удоволствие. Но, моля те. Ако ти потрябва екипаж, спомни си за мен.
Получих си премията и предплатих за три седмици дневната такса. Купих и някои дребни неща, които ми бяха необходими — нови дрехи, някои касети с хубава музика, за да излича от мозъка си Моцарт и Палестрина. Останаха ми около двеста долара. Двеста долара въобще не бяха пари. Стигаха едва за двадесет питиета в „Синия ад“ или един чип на масата за 21, или може би половин дузина свестни блюда извън стола на Корпорацията.
Така че имах три възможности. Можех да се хвана на друга работа и да отлагам следващия полет, докогато си искам. Можех да излетя след три седмици. А можех въобще да се откажа от участие в мисии и да се върна на Земята. Никоя от тях не ми изглеждаше особено привлекателна. Ако обаче не харчех повече за нищо, още дълго време нямаше да се налага да вземам решение — цели двайсет дни. Реших да спра пушенето и да се храня само в стола. Така щях да огранича разходите си до девет долара на ден, така че предплатената такса и наличните пари да ми осигурят този престой.
Позвъних на Клара. По пиезофона гласът й звучеше дружелюбно и внимателно, така че и аз говорех внимателно и приятелски. Не й споменах за празненството, а и тя не каза, че иска да се видим вечерта. Отношението помежду ни оставаше непроменено. За мен това беше добре. Не се нуждаех от Клара. Вечерта на празненството срещнах едно ново момиче на име Дорийн Маккензи.