———————————————
— Вече поиска.
— Какво имаш предвид?
— От време на време ми се обажда. Иска среща.
— Мръсница. — Страхотно се ядосах. Не толкова на Клара, дори не и толкова на Дейн, а на парите. На факта, че ако искам да посетя овалната зала следващата седмица, трябва да дам половината от наличните си пари. На тъмния, призрачен образ, който ме очакваше някъде далече във времето и не чак толкова далече, когато отново трябваше да извърша онова, от което най-много се страхувах. — Не бих повярвал на този кучи син докато…
— Успокой се, Боб. Дейн не е чак толкова лош — утеши ме тя, а после запали цигара и остави пакета до мен, та да мога да си взема, ако поискам. — Сексуално може дори да е интересен. Този недодялан, груб, суров телец. Във всеки случай ти можеш да му предложиш същото като мен.
— Какви ги приказваш?
Тя ме погледна искрено изненадана.
— Мислех, че знаеш. Той действа и по двата начина.
— Никога с нищо не е давал да се разбере… — Изведнъж млъкнах и си спомних как искаше да застана близко до него, когато ми обясняваше и колко неудобно се чувствах от тази негова близост.
— Може би ти не си от този тип? — усмихна се тя. Усмивката й не беше никак дружелюбна.
Тъкмо тогава от музея излязоха двама души от екипажа на китайския стражеви кораб. Те любопитно ни погледнаха, а после от деликатност се обърнаха настрани.
— Да се махаме оттук, Клара.
Отидохме в „Синия ад“ и, разбира се, аз настоях да си платя пиенето. За един час прахосах четирийсет и пет долара при съмнително удоволствие. Накрая, както винаги, завършихме в леглото на Клара. Но и това не беше истинско удоволствие. А времето си течеше.
Има хора, които никога не могат да превъзмогнат определен момент от своето емоционално развитие. Те не могат да водят нормален, безгрижен, приятен живот с половия си партньор по-дълго време. Нещо вътре в тях не може да понася щастието. Колкото по-добри стават отношенията, толкова повече нараства желанието им да ги влошат.
Като скитах из Гейтуей с Клара, започнах да подозирам, че аз съм точно такъв. Знаех, че Клара е такава. През живота си никога не е имала връзка с мъж по-дълго от няколко месеца. Тя самата ми го бе казала. Съвсем скоро връзката й с мен щеше да постави рекорд и това вече я изнервяше.
В някои отношения Клара беше по-зряла и по-отговорна от мен. Например начина, по който бе дошла на Гейтуей. Бе работила и пестила мъчително години наред. Беше дипломиран летец. Имаше и завършено инженерно образование. Работила в рибовъдна ферма, докато достигнала заплата, с която да наеме тристаен апартамент в хичиянските тунели на Венера, да прекарва отпуските си на Земята, да си осигури основно здравно обслужване. Знаеше повече от мен по въпросите за производството на храна от въглеводородни вещества, въпреки че дълги години бях вършил тази работа в Уайоминг. (Имаше инвестиции в завод за храна на Венера, а през целия си живот никога не бе влагала нито долар в нещо, което не познаваше напълно.) Когато бяхме на полет, тя беше старши на екипажа. Нея Мечников канеше за съекипник, ако въобще му потрябва такъв, а не мен. Тя ми беше инструктор!
И въпреки всичко в отношенията ни тя беше толкова абсурдна и злопаметна, колкото бях аз със Силвия, или Дийна, Джанис, Лиз, Естер или всяка друга, с която бях имал двуседмична авантюра, непременно завършваща лошо след онази случка със Силвия. Според нея всичко се дължало на това, че стрелците били прорицатели; стрелците обичали свободата, докато ние, бедните близнаци сме били ужасно объркани и нерешителни.
— Нищо чудно — казваше тя една сутрин, докато закусвахме в стаята й (аз не приемах повече от две глътки кафе), — че не се решаваш отново да летиш. Това не е просто страх, скъпи Робинете. Една част от твоята двойнствена природа желае успех, а другата поражение. Чудя се, коя ще надделее.
Отговорих й двусмислено: