Sigrid. 17,105
323 IRRAY. ЗАЩО. 17,110
324 ,С, Аз те възстановявам, Роби, 17,115
вече са ти слагани 17,120
три стомаха и, чакай да помисля, 17,125
почти петдесет метра 17,130
черва. 17,135
325 ,С, Язви, рак. 17,140
326 ,С, Нещо изглежда, 17,145
че те гризе отвътре, 17,150
Боб. 17,155
———————————————
Понякога ми е много трудно да го излъжа. В края на сеанса ставам напълно безволев. Тогава си мисля, че ако остана една минутка повече, ще ме обхване такава болка, която би ме унищожила напълно.
Или би ме излекувала. А може би това да е едно и също.
4.
И така, това беше Гейтуей. Докато го гледахме през люковете на нашия земен кораб, той ставаше все по-голям и по-голям.
Астероид! Или може би ядро на комета! С крушовидна форма, по дългата си страна не повече от десет километра. Гледан отвън приличаше на неравно, тъмно кълбо със синкав отблясък. Отвътре беше вход към Вселената.
Шери Лофат се наведе над рамото ми. Зад нас се скупчиха останалите бъдещи изследователи, всички вперили поглед през люка.
— Боже Господи, Боб! Погледни стражевите кораби!
— Сигурно смятат, че нещо не е в ред — каза някой зад нас, — и ще ни отпратят в пространството.
— Няма да намерят нищо нередно — обади се Шери, но завърши забележката си с въпросителна. Тези неголеми кораби ревниво обикаляха около астероида и следяха някой да не отнесе нещо, което струва повече, отколкото би могъл да плати.
Висяхме на люковете и ги разглеждахме. Каква глупост! Можехме да загинем. Вероятността орбитата на нашия кораб да съвпадне с тази на Гейтуей или пък бразилският стражеви кораб да мине на междинната орбита, на която се намирахме беше много малка. Съществуваше реална опасност корабът ни да се завърти съвсем малко и щяхме да се намерим облещени, с незащитени очи срещу слънцето. Както бяхме близко до него и при липсата на атмосфера, това означаваше вечна слепота. Искахме обаче да видим.
От бразилския стражеви кораб не си направиха дори труда да минат на автопилот. В предния и заден край на кораба видяхме да проблясват светлини и разбрахме, че проверяват летателния ни лист. Беше обичайна практика. Казах, че стражевите кораби пазят от крадци, но в същност те се дебнеха повече помежду си, вместо да следят някои други. Включително и нас. Руснаците се отнасяха с подозрение към китайците, китайците към руснаците, бразилците към венерианците и всички заедно към американците.
И така от четирите кораба се взираха начумерено повече към бразилците, отколкото към нас. Знаехме, че ако кодираните ни космически документи не съответстват на документите, изпратени от петте различни консулства на земните космодруми, ще последва не обяснение, а торпедо изстреляно право към нашия кораб.
Странно е наистина, но аз си представях съвсем ясно това торпедо. Представях си как хладнокръвният артилерист се премерва и натиска спусъка. Представях си как лумва огън с оранжево-жълта светлина и поглъща нашия кораб. Представях си как всички ние се разпадаме на атоми, които продължават да се движат по орбита… Само че по онова време единствен артилерист на този кораб, съвсем сигурен съм в това, е бил Франси Херейра. По-късно станахме добри приятели. Не беше човек, когото можеш да наречеш „хладнокръвен убиец“. Плаках в ръцете му в деня, когато се върнах от последния си рейс. Беше в болничната стая, където ме претърсваше за контрабандирани предмети. Франси плака заедно с мен.
Стражевият кораб се отдалечи и ние се върнахме по местата си, за да наскачаме отново, когато започнахме да се приближаваме до Гейтуей.
— Прилича на лицето на някой изкарал едра шарка — чу се глас от групата.
Така си беше. Някои от плюските дори зееха. Бяха силози за хичиянски кораби, с които се изпълняваха изследователски мисии. Някои щяха да останат вечно отворени, тъй като корабите никога нямаше да се завърнат. Но повечето бяха покрити с похлупаци, приличащи на шапчици на гъби.
Тези шапчици бяха върховете на космическите кораби, осеяли целия Гейтуей.
Кораби не можеха да се видят. Дори самият Гейтуей не се виждаше добре. Причина за това са както слабото отражение, така също и малките размери. Вече казах, че по дългата си ос той беше едва десет километра и два пъти по-малък около ротационния си екватор. Можеше обаче да се открие. След като първият попаднал на него човек го показал, астрономите били много учудени, че не са го открили едно столетие по-рано. Гледан от Земята, понякога яркостта му достига седемнайсета видима звездна величина. Тогава би могъл да се открие от стандартна програма за съставяне на звездна карта.